О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1932

гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4794 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. М., срещу Решение № 455 от 02.08.2024 г. по в. гр. д. № 109/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след като е потвърдено Решение № 1459/29.11.2023 г. по гр. д. № 1687/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е признато за установено по отношение на касатора, че ищецът Г. И. Т. не му дължи сумата от 12 437, 18 лв., представляваща стойност на начислена за периода 11.02.2023 г. – 11.05.2023 г. електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], ап. 4, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/31.05.2023 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Обобщени, оплакванията на дружеството се свеждат до едно – че окръжният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, приемайки, че приложението й изисква кумулативното наличие на установено неизмерващо средство за търговско измерване (СТИ) и външна намеса, довела до този резултат.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Г. И. Т., чрез адв. М. Н., е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал....