Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от М. К. Т. от [населено място], общ.Д. Ч., обл.В., срещу решение от 11. 11. 2010г., постановено по в. гр. д.№1020/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23. 03. 2010г. по гр. д.№582/2008г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът ДП”Д. л. с. Ш.”, [населено място], не взема становище по допускането на касационното обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Ответникът И. а. п. г. не взема становище.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв..

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. К. Т., лично и поддържани и в качеството на наследник на починалата в хода на делото ищца И. И. П. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация срещу ДП”Д. л. с. Ш.” и срещу И. а. п. г. иск с правно основание чл. 71, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация.

Формулираните от жалбоподателя въпроси сочат на оплаквания за неправилност на съдебния акт, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивно решение, но не е критерий за допускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените решения на ВАС и ЕКПЧ. Посочените решения не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Понятието практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища. В този смисъл мотиви към т. 3 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не съставляват задължителна практика или съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК решенията на ЕСПЧ, разяснен с т. 2 и т. 3 от ТР.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за приложението на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите отм., тъй като нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, с въззивното решение не е отречено правото на ищците на регламентираното с посочената норма право на ползване на дървесина от горите за собствени нужди.

По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 11. 11. 2010г., постановено по в. гр. д.№1020/2010г. на Варненски окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: