№ 941

С., 27. 07. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.

С. Д.

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1639 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-С., против въззивно решение от 25. 06. 2010 г., постановено по в. гр. д. № 8808/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което като е потвърдено решението от 08. 06. 2009 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, постановено по гр. д. № 18474/2008 г., е уважен предявеният от [фирма] [населено място] срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 258 ЗЗД, за сумата от 4 981, 51 лв., дължими по договор от м. август 2006 г. за строителство на жилищна сграда в [населено място], ведно със законните последици, като този иск за разликата до пълния претендиран размер от 12 042, 04 лв. и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6239, 36 лв., обезщетение за ползване на тръбно скеле за периода 26. 05. 2007 г. до 21. 02. 2008 г., са отхвърлени като неоснователни. Решението в отхвърлената му част като необжалвано е влязло в законна сила.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неправилно, поради...