Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. срещу решение от 29. 11. 2010г., постановено по в. гр. д.№444/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено на решение от 28. 06. 2010г. по гр. д.№303/2010г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях инцидентен установителен иск и са уважени предявените срещу тях от К. И. Г. и Д. И. С. искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответниците К. И. Г. и Д. И. С. оспорват наличието на основание за касационно обжалване. Претендират разноски.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са законни наследници на наследодателката Т. Г. Б. и е уважен предявените срещу тях от К. И. Г. и Д. И. С. искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, сочат, че въпросът: „за съотношението между принципа, въведн от чл. 8, ал. 3 от ЗН – за неравен дял на непълнокръвните роднини при наследяване в трети ред и принципа за изключване на по-далечния роднина от по-близкия такъв, въведен с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доводите са неоснователни. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН е ясна и не се нуждае от тълкуване. В съдебната практика и в доктрината не е имало колебание, че е без значение за включването в създания с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН четвърти ред за наследяване е дали родството е бълнокръвно или непълнокръвно и че във връзка с определяне на дяловете на призованите наследници от четвърти ред пълнокръвните и непълнокръвните съребрени роднини, призовани едновременно към наследяване, поради еднаквата степен на родство ще имат еднакъв дял в наследството. В разглеждания случай страните са първи братовчеди на наследодателката. Поради еднаквата степен на родство съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН всички те са призовани към наследяване и ще имат еднакъв дял в наследството. Поради това неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е дадено такова разрешение на поставения въпрос по предявете искове.

Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 29. 11. 2010г., постановено по в. гр. д.№444/2010г. на Старозагорски окръжен съд.

ОСЪЖДА К. Ж. М., Т. Д. Т., Д. Д. И., Г. С. Г., М. Г. С. и Р. Г. А. да заплатят на К. И. Г. и Д. И. С. сумата 500лв. – разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: