Производство по чл. 131 ДПК отм. във връзка с §5 ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение №730/9. 8.2007г. по адм. д.№429/2005г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДРА №87/7. 5.2002г. на ТД-Варна в частта, с която е определен ДДС за внасяне 4835, 37лв с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. По ЗСч всички реквизити на фактурата следва да са налице и съдът неправилно е преценил реквизитът място на съставяне на документа за несъществен. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Ответника по касационната жалба ЕТ"Материк-Ю. К." редовно призован не изпраща представител. По съображения във възражение по касационната жалба моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА №

87/7. 5.2002г. на ТД-Варна в частта, с която е определен ДДС за внасяне 4835, 37лв с лихви

за периода м. 12. 1999г., м. 1, 3, 9-10. 2000г. и м. 10. 2001г. по фактури на ЕТ"Инвестстрай". В мотивите си съдът е приел, че производството е образувано след отмяна на първото решение по делото от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с решение №2249/2005г. по адм. д.№7033/2004г. на ВАС. Предмета на фактурите е доставки на дървен материал, услуги, превоз и СМР. По ДРА е констатирано, че представител на доставчика не е намерен на данъчния му адрес. По данни от информационния масив и данъчното досие на доставчика е констатирано, че фактурите от м. 12. 1999г. - м. 12. 2000г. са описани в дневниците за продажби с изключение на фактури №23/29. 12. 1999г. с ДДС 61, 20лв, №176/21. 10. 2000г., №177/21. 10. 2000г. с ДДС 468, 47лв и №178/21. 10. 2000г. с ДДС 430, 80лв. Счетоводните документи на доставчика са били иззети от РДВР-РЗБОП-Варна и при извършена проверка в тях е констатирано, че доставчика има счетоводни документи за 1999г., а за 2000г. няма счетоводни документи и регистри. Бил е съставен ДРА №556/7. 2.2001г. на доставчика, връчен по чл. 50 ДПК за периода 15. 12. 1998г. - 31. 8.2000г. с установени задължения по ДДС в особено големи размери. По процесния ДРА е констатирано, че фактурите на доставчика не отговарят на изискванията на чл. 8 ал. 1 т. 4 ЗСч - нямат реквизита място на съставяне и на основание чл. 64 т. 2 и 6 ЗДДС и чл. 55 ал. 6 ЗДДС не е признат данъчен кредит на ЕТ"Материк-Ю. Д.".по спорните фактури. Предвид заключенията на счетоводната експертиза, констатациите по ДРА и представените ПИНП съдът е приел, че данъка по всички фактури е начислен по чл. 55 ал. 6 ЗДДС, фактурите са отразени в дневниците за продажби на доставчика. Изложени са и съображения за документиране извършването на СМР услугите.

В решението на директора на РДД-Варна е изменена квалификацията на основанието за отказ да се признае данъчния кредит по фактурите, като са изложени доводи за липса на реквизитети и по чл. 8 ал. 1 т. 5-7 ЗСч. Съдът е приел, че фактурите имат подпис на съставител, липсата на реквизита място на съставяне не е основание да не се признае данъчния кредит по тях. По тълк. р.№5/2004г. на ВАС, когато е установено, че е извършена облагаема доставка между регистрирани по ЗДДС лица и начисляване на данъка по нея по чл. 55 ал. 6 ЗДДС липсата на някои от реквизитите по фактурата не е основание да не се признае данъчният кредит. Приел е също, че фактурите установяват наличието на облагаеми доставки и начислен данък. Съдът е възприел неоспореното от страните заключение на вещото лице изработено след проверка в данъчното досие на доставчика. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че данъкът е начислен по чл. 55 ал. 6 ЗДДС от доставчика и доставките са реално осъществени.

Доводът за липса на реквизита място на съставяне на документа е неоснователен. Всяка от спорните фактури съдържа адрес на управление на доставчика, който се приема, че е адрес на съставяне на документа. Правилно съдът е приел, че всички фактури отговарят на изискването по чл. 8 ал. 1 т. 5 ЗСч отм. - съдържат име на съставител, който е материално отговорното лице издало фактурата от името на едноличния търговец. Съдът след като е констатирал, че при обжалването по административен ред с решението на директора на РДД-Варна е преквалифицирано основанието за отказ като са прибавени нарушения по чл. 8 ал. 1 т. 6 и 7 ЗСч отм. при издаване на фактурите следваше да изложи съображения защо счита, че фактурите отговарят на всички изисквания на чл. 8 ЗСч отм. . Като не е направил това съдът е постановил необосновано решение. Фактури с предмет: извършен превоз и услуга, превоз на дървен материал и трупи 6 курса, транспорт-товарен, транспорт-лек не съдържат натурално и стойностно изражение на стопанските операции и не отговарят на изискванията на чл. 8 ал. 1 т. 7 ЗСч отм. . По фактурите с предмет: извършено СМР на помпена станция с. И. през м. 10, извършено СМР на помпена станция Водица през м. 10 в това число ф. р.р., при първото разглеждане на делото са представени протоколи от 10 и 12. 10. 2000г. за приемо-предаване на СМР на тези два обекта, в които са посочени СМР на по-висока стойност от фактурираната, поради което не може да се приеме, че конкретизират фактурираните СМР по фактури №178 и 177/21. 10. 2000г.

По ДРА данъчният кредит не е признат на основание чл. 55 ал. 6 ЗДДС отм. . Вещото лице е проверявало дневници за продажби и справки-декларации в данъчното досие на доставчика, не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, нито е дало заключение за редовното му водене по чл. 81 ДПК отм. , не е извършило проверка на сметка 4532 за начисляване на данъка от доставчика и съдът като е възприел непълното и поради това необосновано заключение на вещото лице без да го обсъди по чл. 157 ал. 3 ГПК е достигнал до необоснован извод за начисляване на данъка от отсъствуващия от адреса си доставчик, чието счетоводство не е проверено нито от данъчните органи, нито от вещото лице.

.Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на ЕТ"Материк-Ю. Д." против ДРА.

№87/7. 5.2002г. на И. Ж. - ръководител екип в ТД-Варна. Ответника следва да заплати на касатора 330, 12лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №730/9. 8.2007г. по адм. д.№429/2005г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ"Материк-Ю. Д." против ДРА №87/

7. 5.2002г. на И. Ж. - ръководител екип в ТД-Варна. ОСЪЖДА

ЕТ"Материк-Ю. Д." да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-Варна 330, 12лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решенито не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ А. Д.

М.Д.