Производството е по глава дванадесета – чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П., против решение № 18 от 12. 07. 2007 г., постановено от Административен съд гр. Т. по адм. д. № 63 / 2007г. С него са отменени заповед № 251 / 29. 03. 2007 г. и заповед № 336 / 16. 04. 2007 г., издадени от Кмета на О. П., с които на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на Д. Г. Д. като наследник на Г. Д. С. върху земеделска земя в землището на с. М., община П. и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Жалбоподателят моли да се отмени съдебния акт и се постанови друг по съществото на спора като се оставят в сила оспорените заповеди. Навежда твърдение за неправилност на решението с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Д. Г. Д. – чрез процесуалния си представител, в писмено становище, обосновава неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Прокурорът счита, че не са налице сочените в жалбата касационни основания. Според него при постановяване на решението не е нарушен материалния закон, тъй като процесните заповедите не били мотивирани и са издадени в противоречие с изискването на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Върховният административен съд констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

При преценката й по същество, по наведените касационни доводи установи от правна и фактическа страна следното:

С влязло в сила решение на Районен съд гр. П. на Г. С. е признато право на възстановяване...