Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "В. К."ООД срещу решение № 303/08. 06. 2012год., постановено по адм. д. 28/2012 г. по описа на Административен съд-В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0101/26. 10. 2011 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 868/05. 12. 2011 г. на директора на Агенция "М"ООД срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0101/26. 10. 2011 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 868/05. 12. 2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което са определени и задължения за мито - 994, 60 лв. и допълнителен ДДС - 198, 92 лв. по ЕАД №09BG004302Н0023079/2312. 2009 г.
Съдът въз основа на приетата за установена фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, обжалването му по административен ред и техническите данни според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е обосновал подробни правни изводи, според които обжалваното пред него решение на началника на М. С. е издадено от компетентен орган, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила и целта на закона. При проверка съответствието на решението на началника на М. С. с материалния закон съдът е анализирал вида на внесените външни платки/тв тунери и правилния тарифен номер, под който следва да се отнесат. Административният съд е разгледал обстойно и направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Административният съд е тълкувал правилно Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент 2913/92) и Закона за митниците (ЗМ) като е приел, че последващият митнически контрол е напълно допустим и спорния внос на стоки попада в предвидените в общностното и национално законодателство хипотези за извършването му. Установяването на неверни или непълни данни при последващата проверка е въпрос по същество, който предопределя издаването на крайния акт от проверката, но това не може да се приеме за предпоставка за извършване на последваща проверка, защото чрез нея се установява наличието на подобни обстоятелства. извършената митническа проверка е законово допустима, извършена е при спазване на изискванията на чл. 84в от ЗМ, като са издадени предвидените от закона заповеди. Проверката е извършена за преценка на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, като за резултатите от проверката е съставен констативен доклад съгласно чл. 84л от ЗМ.
Първонистанционният съд правилно е разрешил и основания спорен по делото въпрос относно характера на внесените стоки, респективно под какъв ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23. 07. 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа следва да бъдат отнесени външните платки/тв. тунери и дали той е различен от този за вътрешните тунери.
За да отговори на този въпрос съдът правилно на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране (определяне на позиция) на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на комисията от 20. 09. 2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, съдът е законосъобразно е приел, че за да се класира дадена стока в тази позиция следва да са налице следните елементи: 1. електронна сглобка (тунер); 2. този тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебна компютърно - техническа експертиза, с което е изяснена същността на стоката като вид техническо изделие, както и са детайлизирани същностните характеристики на "външни" и "вътрешни" тунери, които са приемници на видеофонични сигнали и отговарят на първото условие, но се различават в начина им на монтиране. Вътрешните тунери се монтират върху дънната платка на компютъра, т. е. подлежат на вграждане в компютъра/автоматичната машина за обработка на информация, а външните не се монтират, а се прикрепят към USB-порт на компютъра и могат да се включват и изключват по всяко време.
Въз основа на това неоспорено от страните заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилния извод, че съобразно с термина на подпозиция 8528 71 11 – външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази под позиция.
Това тълкуване съвпада и с практиката на Съда на Е. С. (СЕС). Според решение от 14 април 2011 г. на СЕС по съединени дела С – 288/09 и С – 289/09 решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. Предопределяща е обективната характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 и по-специално, тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация. Безспорно установено, включително и с приетата съдебна експертиза е, че т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, защото като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система. При това положение единствената възможност за външните тунери и тв. платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 – други, защото безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, §3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания пред АС-В. Т. административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение за мито в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно допустимостта, вида и обема на повторния и последващия митнически контрол. Митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент 2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, §3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. Водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране.
От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на М. С.. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и ЗМ, се явяват неоснователни.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси (адм. д. №10602/2012 г. , адм. д. №15049/2012 г., №9023/2012 г. по описа на Върховния административен съд).
Страните по делото не претендират разноски за касационната инстанция, поради което независимо от изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 303/08. 06. 2012год., постановено по адм. д. 28/2012 г. по описа на Административен съд-В. Т.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ Д. Ч. Д.Ч.