Образувано е по касационна жалба на "В. К." ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. "Х. А." № 5, подадена чрез адв. Н. И. от ВТАК, срещу решение № 314 от 15. 06. 2012г., постановено по адм. д. № 52/2012г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на тарифен номер № В47/0095 от 26. 10. 2011 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 862/05. 12. 2011 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. С. и жалбоподателят е осъдeн да заплати на М. С. разноски по делото в размер на 100 лв. Правят се оплаквания, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалваното решение № 862/05. 12. 2011 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. С., с което е отхвърлена жалбата срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0095/26. 10. 2011 г. на началника на Митница - Свищов.

Ответникът - началник на М. С., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "В. К." - ООД - гр. В. Т. срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0147/8. 11. 2011 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 976/30. 12. 2011 г. на директора на Агенция "Митници" - гр. С.. За да постанови този резултат, съдът е разгледал обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и за несъответствието му с материалния закон, и е намерил същите за неоснователни.

Основният спор между страните по делото е под каква тарифна позиция следва да бъдат отнесени внесените от жалбоподателя и декларирани с ЕАД № 09BG004302Н0005850/10. 04. 2009 г. пред Митническо бюро Г. О. стоки, описани в клетка 31 - 60 бр. телевизионни вътрешни и външни платки, от които 40 бр. 61М и 20 бр. 61Н. Установено е, че жалбоподателят в клетка 33 е посочил тарифен № 8528 71 11 за цялата стока. При извършената последваща проверка митническият орган е приел, че декларираните 20 бр. външни платки 61Н, представляват приставки, не предназначени за вграждане и са създали нова позиция № 2 в подадената от дружеството декларация с ТАРИК код 8528 71 19 и тарифна ставка 14%. За да отговори на въпроса, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23. 07. 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, съдът, на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране /определяне на позиция/ на даден продукт, съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на комисията от 20 септември 2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент (ЕИО) 2658/2007 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направил извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, съдът е приел, че за да попадне дадена стока под тази позиция следва да са налице следните елементи: 1. електронна сглобка /тунер/; 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът е възпроизвел подробно в мотивите на решението заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, която е назначена с цел да бъде изяснена същността на тунерите като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т. н. "външни" и "вътрешни" тунери. Въз основа на заключението са изградени изводи, че съобразно с термина на под позиция 8528 71 11 - външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази под позиция. С оглед на това тълкуване е прието, че определящата обективна характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 е тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация, докато т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система чрез външен порт на машината-USB, като не стават част от самата машина. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че външните и вътрешните тунери са функционално идентични, като е посочил, че това е неотносимо към спора, тъй като разликата между двата вида устройства се изразява в начина им на монтиране, което определя и тяхното тарифиране, като приликите между тях не са определящи за това. Като ирелевантно за тарифирането е прието и обстоятелството дали тунерите (тв платки) са автономни или не (използват захранване и софтуер от компютъра или собствени такива), тъй като тази характеристика също не е определяща за тарифирането по позиция 8528 71 11. Изграден е извод, че при това положение единствената възможност за външните тунери и тв платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 - други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение в размер на 14 % от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки. Изложени са мотиви, че митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент №2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране, без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, § 3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. От тук е направен извод, че водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране. По отношение на спорния случай е посочено, че при последващата проверка са установени данни, които не са съобразени при първоначалното оформяне на вноса на процесните външни платки, а именно възможността за вграждане на същите, като този критерий продължава да е правнорелевантен факт и след вдигане на стоката и обвързва митническата администрация да приложи правилно съответните норми, което не е било извършено при първоначалното деклариране. Административният съд е отбелязал още, че упражнявайки това си правомощие митническият орган е издал законосъобразен административен акт, като с него не се преследва цел различна от тази, установена с разпоредбата на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92, респективно чл. 84, ал. 3 от ЗМ. Предвид дължимостта на определеното мито е прието, че правилно е определена и данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, съответно допълнително начисления ДДС и лихви за забава.

Направеният от съда извод за законосъобразност на оспореното решение е основан на цялостна преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и неоспореното заключение на СТЕ и при правилно приложение на материалния закон, като са изложени подробни и обосновани съображения, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че доводите в касационната жалба се припокриват с тези направени пред първоинстанционния съд.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - 20 бр. външни тунери/платки по

ЕАД № 09BG004302Н0005850/10. 04. 2009 г. Оплакванията на касатора, относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт, са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84 и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, §2 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница № 4415/0176 от 4. 07. 2011 г., изменена със заповед № 4415/0176/11. 07. 2011г.

Направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 220 от Митническия кодекс на общността, който не допуска последващо вземане под отчет, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последния от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация, също е неоснователно. От данните по делото е видно, че основните оплаквания на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са свързани с това, че не са налице предпоставки за извършване на последваща проверка, поради която причина не малка част от мотивите на съдебния акт са посветени на този въпрос. В. възражение за допуснато нарушение на посочената по-горе разпоредба се прави едва в касационната жалба до настоящата инстанция, което обяснява защо то не е било обсъдено от първата инстанция. По същество това възражение е и неоснователно, тъй като не може да бъде прието, че по-ниския размер на дължимите мита в случая е определен в резултат на грешка от страна на самите митнически власти. Обстоятелството, че при първоначалното подаване на ЕАД посочения тарифна позиция от декларатора е била възприета от митническите служители, не може да бъде разглеждано като грешка на митническите власти по смисъла на цитираната разпоредба.

Направените оплаквания, че от страна на административния съд не са били санкционирани допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка, и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В т. 68 от решение на Съда от 22. 11. 2012 г. по съединени дела № С-320/2011, С-330/2011, С-382/2011 и С-383/2011 се посочва, че чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на Съвета трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки.

Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начинът на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените най-накрая в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 15. 06. 2012 г. на Административен съд - гр. В. Т., VІ-ти състав, постановено по адм. д. № 52/2012 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ К. К. Ц.Т.