Образувано е по касационна жалба, подадена от "С. Р." ЕООД - гр. С., представлявано от управителя Е. В., против решение № 2111/04. 05. 2011 г., постановено по адм. дело № 9624/2010г. по описа на Административния съд – София –град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 101004078/16. 09. 2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1739/18. 11. 2010 г. на директора на Дирекция „О”ЕООД, включващ проверка по ЗДДС и за периода м. 12. 2007г. В този РА е отразено, че за периода м. 12. 2007г., когато е издадена процесната фактура, не е отразено различие с декларираните стойности, а в ревизионен доклад №№804303/29. 09. 2008г.,в който се съдържат фактическите и правни основания на РА, изрично е отразено, включително и относно фактура №11/03. 12. 2007г., че не се констатират основания за корекция на данъчната основа на извършената доставка и начисления данък. Посочено е, че проверка на фактурата, включена в дневник за продажби и СД, е извършена.
При постановяване на акта си съдът е следвало да съобрази стабилитета на издадения акт на доставчика, в частта относно период м. 12. 2007г. и доставката, предмет на разглеждания от него спор. Ако не е съществувало основание за издаване на данъчната фактура и данъкът по нея не е бил редовно начислен от доставчика, е следвало тази констатация да намери отражение в издадения РА, предхождащ по време на издаването на процесния. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставката, а оттам и правомерността на начисления данък. Проявен е двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за една и съща доставка приемат, че ДДС е правомерно начислен от изпълнителя като доставчик на услугата, и обратното - е неправомерно начислен от възложителя като получател на услугата. При една и съща фактическа обстановка са направени противоречиви фактически извода – в единия случай за реалност, а в другия – за нереалност на доставката, при което за целите на данъчното облагане е събран ДДС в полза на бюджета, но не е приспаднат данъчен кредит по облагаема доставка, по която това право е налице. Нарушен е основен принцип на общностното право, с което законодателството на РБ следва да е синхронизирано, а именно принципа на данъчен неутралитет. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на ЕО по дело С-218/10, конкретно т. 42-45.
С оглед така обсъдения влязъл в сила РА на доставчика е налице извънсъдебно признание на приходните органи относно реалността на извършената доставка. Освен, че следва да бъде съобразен стабилитета на акта, налице е констатация, която е извънсъдебно волеизявление на приходните органи за извършване на доставката. При тези данни, при наличието на неоспорени и приети документи за приемо-предаване на договорената и фактурирана услуга, на заплащане на същата и на обективно наличен резултат, се налага извода, че услугата е осъществена, настъпило е данъчно събитие. Данъкът се явява начислен правомерно, поради което и при липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, отказът за приспадането му се явява незаконосъобразен. Като е направил обратния извод първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от АССГ и изяснен от фактическа страна спор, касационният съд се произнася по съществото на спора. Предвид изложеното по-горе се приема, че процесният РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на спора в полза на касатора и жалбоподател пред първоинстанционния съд, за сметка на бюджета на ответника, се дължи заплащане на направените разноски в размер на 300 лв. в производството пред АССГ и на 25лв. пред ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 2111/04. 05. 2011г., постановено по адм. дело №9624/2010г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ
ревизионен акт № 101004078/16. 09. 2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., в обжалваната част, потвърдена с решение № 1739/18. 11. 2010г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”София при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Симеоново резиденшъл” ЕООД гр. С., с ЕИК по БУЛСТАТ 175269713, сумата от 350 /триста и петдесет /лева за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ С. П. С.П.