Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на В. В. С. от гр. В., срещу решение № 1362 от 07. 06. 2011 г. на Административен съд – гр. В., постановено по адм. д. № 516/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-645/14. 12. 2010г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци”- община В., потвърден с решение № МД РШ-006/20. 01. 2011г. на директора на дирекция „Местни данъци”- община В..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци. Плащането е извършено добросъвестно и квитанциите са издадени от служител от данъчната администрация на община В.. Причината за издаването на акта е разкрита кражба, извършена от служителя в общинската дирекция „Местни данъци”, който е приел плащането и е издал квитанциите. В тази връзка е образувано досъдебно производство, в хода на което жалбоподателката е призована като свидетел. Според касационната жалбоподателка, ако при получаване на сумите са извършени нарушения от страна на служителя на дирекцията, който е получил сумите, то О. В. би следвало да ангажира неговата отговорност, а не да претендира повторното заплащане на сумите. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Местни данъци”- община В. – чрез пълномощника си юрисконсулт...