Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. А. от гр. В., срещу решение № 1383/09. 06. 2011г. по описа на Административен съд – гр. В., постановено по адм. дело № 616/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-519/26. 10. 2010г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци”- О. В., потвърден с решение № МД РШ-009/21. 01. 2011г. на директора на дирекция „Местни данъци”- община В..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци, неправилно не е ценил доказателствената сила на удостоверение за данъчна оценка. Счита за установен факта на плащането, извършено добросъвестно, предвид издадените квитанции от служител от данъчната администрация на община В.. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД.

Ответникът– директор на дирекция „Местни данъци”- община В. – не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице основания за спиране на административното съдебно производство до приключване на образуваното наказателно производство срещу служителя, събирал недобросъвестно такси и данъци в община В..

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Същата е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – гр. В. е бил № МД-АУ-519/26. 10. 2010г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци”- О. В., потвърден с решение № МД РШ-009/21. 01. 2011г. на директора на дирекция „Местни данъци”- община В., с който на Б. Х. А. от гр. В. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2006г., 2008г.,2009г. и 2010г., както и лихви върху тях, в общ размер от 346, 69лв.

За да постанови това решение, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е платила задължението си за ДНИ на касите на Общината, тъй като представените от нея три броя разписки за „платени данъци” не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не е установено, че са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и не съдържат реквизитите на приходни квитанции. Въз основа на този си извод съдът е разпредели доказателствената тежест за установяване истинността на трите документа, оспорени от ответника, върху жалбоподателя като ползващо се от тях лице. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за извършено плащане в брой на ДНИ и за реално постъпили суми за ДНИ в касата или по банковата сметка на общината. Съдът не е ценил издаденото удостоверение за данъчна оценка от 24. 08. 2010г., в което е посочено, че жалбоподателката "няма непогасени задължения по ЗМДТ", тъй като същото е издадено преди сторниране на извършеното плащане на ДНИ. . Решението е неправилно постановено.

Разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местни данъци, като посочва, че то се извършва в брой на касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Касаторката твърди, че е заплатила определените като дължими с оспорения акт местни данъци в брой в сградата на общината, за което са й били издадени писмени документи от служител на дирекция „Местни данъци” при община В.. Този факт не се оспорва от ответника по делото. Възражението на последния е, че този служител не е бил овластен да събира плащания за данъци и такси и че постъпило плащане не е отразено по партидата на имота. Следователно, от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на следните факти – извършено ли е плащане в брой на данък недвижими имоти за периодите и за имотите, посочени в акта, в сградата на общината и на служител от дирекция „Местни данъци”. Установяването на тези факти е в предмета на досъдебното производство, което според данните, налични по делото, е образувано още преди издаването на оспорения АУЗД. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна, би следвало на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, да се спре производството по административното дело, образувано пред АС Варна, защото са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна е пречка за извършване на касационна проверка в дължимия обем.

Изложеното налага отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1383/09. 06. 2011г., постановено по адм. дело № 616/2011 г. по описа на Административен съд – гр. В.,. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ С. П. С.П.