Образувано е две касационни жалба против решение № 667/18. 07. 2007г., постановено по адм. дело №406/2007г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е допълнено решение № 835/19. 07. 2005г. постановено по адм. дело № 1159/2004г. на същия съд.
С жалбата, подадена от директора на дирекция „О”ООД допълнително за внасяне данъчни задължения за периодите от 2000г., 2001г. и 2002г. в размер на главница от 17958, 12 лв. по доставки, описани на л. 25-27 от ДРА в 54 пункта. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и чрез пълномощника юрисконсулт М. К., моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С жалба, подадена от „К”ООД, в ликвидация, гр. В., представлявано от ликвидатора Д. Г., чрез пълномощника адв. А. П., се обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата му против ДРА № 164/26. 03. 2004г. на ТДД гр. В., в частта, в която е извършено преобразуване на размера на главницата на дължимия ДДС по периоди, отнесени в раздел Б „Д”ООД, директорът на дирекция „ОУИ”, чрез пълномощника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила в частта, оспорвана от другата страна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Като излага подробни съображения за правилност на решението, счита че същото следва да бъде оставено в сила изцяло.
Върховният административен съд като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение № 667/18. 07. 2007г. по адм. дело №406/2007г. на Варненския окръжен съд, в производство по чл. 193 ГПК, е допълнено решение № 835/19. 07. 2005г. постановено по адм. дело № 1159/2004г. на същия съд, като съдът е отменил ДРА № 164/26. 03. 2004г. на ТДД гр. В., потвърден с решение №426/31. 05. 2004г. на директора на РДД гр. В., в частта относно констатациите по раздел Б „Д”ООД допълнително за внасяне данъчни задължения за периодите от 2000г., 2001г. и 2002г. в размер на главница от 17958, 12 лв. по доставки, описани на л. 25-27 в 54 пункта, която сума е формирана като разлика между сбора от сумите по колона 11 от таблицата „разлика за внасяне” и колона 12 от таблицата „разлика надвнесен”. Съдът е отхвърлил жалбата на „К”ООД против ДРА № 164/26. 03. 2004г. в частта, в която е извършено преобразуване на размера на главницата на дължимия ДДС по периоди, отнесени в раздел Б „Д”ООД да заплати на дирекция „ОУИ” юрисконсултско възнаграждение в размер на 1048, 53 лв., както и дирекцията да заплати на субекта разноски в размер на 849, 10 лв., съразмерно на отхвърлената и уважената част от жалбата.
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено в производство по чл. 193 ГПК, след като с решение № 3975/20. 04. 2007г. по адм. дело № 4438/2006г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 295/20. 03. 2006г. на ВОС, постановено по адм. дело № 1159/2004г. и делото е върнато на същия състав на окръжния съд по постановяване на допълнително решение по молбата на „К”ООД в частта от жалбата против ДРА № 164/26. 03. 2004г. касаеща определената главница – допълнително данъчно задължение за внасяне по раздел ІІІ, б.”Б” - „Д”ООД:
Съдът е приел, че в раздел Б на ДРА ”Сделки, по които лицето е доставчик” са включени сделки, по които е прието, че ревизираното лице не е определило правилно датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1,т. 1 и т. 2 ЗДДС, в резултат на което е начислило ДДС не в сроковете, установени по закон, поради което с ДРА са коригирани резултатите по периоди. За да отхвърли жалбата на данъчния субект против ДРА в посочената по-горе част съдът е приел, че с ревизионния акт правилно е извършено преизчисление на размера на данъчната основа и дължимия данък по периоди, в резултат на което е формиран размер на ДДС за внасяне.
Посочените корекции се отнасят до сделките, които са описани в коментираната по-горе таблица на стр. 25-27 ДРА, под номера 5, 26, 39 и 52. Относно всяка от тези сделки е осъществено плащане на част от цената преди датата на прехвърляне на собствеността по нотариален ред, а друга част - след прехвърляне на собствеността, като за всяко от плащанията са издавани данъчни фактури. Ревизираното лице е начислявало ДДС върху стойността на всяко от плащанията, съобразно датите на плащането, включително и за тези плащания, които са осъществени след прехвърлянето на собствеността по нотариален ред. С ДРА е прието, че неправилно е начислен ДДС на датата на плащанията, които са след прехвърлянето на собствеността по нотариален ред, поради това че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие възниква на по-ранната от две дати – датата на прехвърлянето на собствеността или датата на плащането, цялостно или частично, включително авансово плащане. В резултат на това, корекциите на данъчната основа и на размера на дължимия ДДС по месеци е съобразен с датите на издаване на съответните нотариални актове за всеки от имотите, като е прието, че на датите, на които са прехвърлени имотите по нотариален ред е възникнало задължение за начисляване на данъка. Предвид това, съответно са намалени данъчната основа и размера на дължимия ДДС за данъчните периоди, през които са издадени фактурите за плащане на цената след прехвърлянето по нотариален ред, през които данъчни периоди ревизираното лице е начислило данъка.
Съдът е направил извода, че ревизиращите органи правилно са тълкували и приложими материалния закон в тази част, поради това че за определяне на датата на възникване на данъчното събитие са приложими както разпоредбата на чл. 25, ал. 1,т. 1 ЗДДС, така и на т. 2. В тази връзка е изложил, че предвид договореностите между страните за частично авансово плащане и реално осъщественото такова, на датите на плащанията е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1,т. 2 ЗДДС и затова правилно в тези случая данъчният субект е начислил ДДС за тези плащания. В момента, в който собствеността премине върху купувача – на датата на подписване нотариалния акт, възниква данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 1,т. 1 ЗДДС, поради което на тази дата следва да се начисли данък в пълен размер по доставката /без данъка върху авансовите вноски/, поради което правилно този данък е начислен с ДРА и въз основа на него са направени преизчисленията по данъчни периоди. Съдът е посочил също, че предвид възприетия от жалбоподателя метод на начисляване на данъка, той по същество прилага специфичната хипотеза на възникване на данъчно събитие по чл. 26, т.3 ЗДДС, което е неправилно, тъй в случая не става въпрос за доставки с периодично или непрекъснато изпълнение, каквито визира разпоредбата.
Касационният състав на съда счита, че решението е правилно и в тази част. По делото не съществува спор от фактическа страна в тази част, като относимите факти и обстоятелства са правилно установени, така както са възпроизведени в мотивите на съдебното решение. Спорът по делото е правен и е свързан с определяне на датата на възникване на данъчното събитие, когато е налице авансово плащане по продажба на недвижим имот, последвано от прехвърляне на имота по нотариален ред, както и последващо нотариалната следва плащане на разликата от цената. Отговорът, който е даден в обжалваното решение съответства на приложимите материалноправни норми, поради което се споделя напълно от настоящия състав на съда.
В разпоредбите на чл. 25, ал. 1,т. 1 и т. 2 ЗДДС е регламентирано, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати – датата на прехвърляне на собствеността или датата на плащането, включително и частично авансово плащане. При правилно приложение на чл. 25, ал. 1,т. 2 ЗДДС данъчният субект е начислявал ДДС върху стойността на авансовите плащания на датата на тези плащания, удостоверени със съответни фактури. След прехвърляне на собствеността върху съответния недвижим имот по нотариален ред обаче, по-ранното от двете събития, визирани в чл. 25, ал. 1,т. 1 и т. 2 ЗДДС става прехвърлянето на собствеността, по отношение на оставащата разлика за плащане до пълната цена на имота. След като собствеността вече е прехвърлена, то плащането на остатъка от цената престава да бъде предхождащо прехвърлянето на собствеността, затова за това плащане /или няколко плащания, според случая/ не е изпълнено изискването по чл. 25, ал. 1 ЗДДС да е на по-ранна дата от прехвърлянето на собствеността.
Изразеното в касационната жалба становище, че било недопустимо да се променя начина на определяне на датата на възникване на данъчното събитие, след като вече е определена по реда на чл. 25, ал. 1,т. 2 ЗДДС, е неправилно по изложените по-горе съображения. След като собствеността е прехвърлена, данъкът става изискуем за цялата стойност на доставката. Не може поради неплащане на част от цената по споразумение между страните и осъществяване на плащането след прехвърляне на собствеността, да се игнорира приложението на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от закона, чийто смисъл е да се гарантира начисляване и съответно плащане на данъка на по-ранната от двете дати от плащането на цената /цялостно или частично/ и прехвърлянето на собствеността.
Възраженията в касационната жалба, свързани с рекапитулацията на задълженията по ДРА не са били предмет на производството пред окръжния съд, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани за първи път пред настоящата инстанция. Доводът на касатора, че при несвоевременно начисляване на ДДС може да бъде издадено наказателно постановление, е без значение за законосъобразността на ДРА, тъй като налагането на санкция за административно нарушение не изключва възможността за определяне с ДРА на реално дължимите от субекта данъчни задължения.
По изложените съображения, решението е правилно в частта, обжалвана от данъчния субект, поради което следва да бъде оставено в сила.
Доколкото с настоящото решение не се променя резултата от правния спор, постановен с обжалваното решение, то с настоящото решение няма основание за изменение на решението в частта за разноските, които са присъдени на всяка от страните. Данъчният субект може да поиска от първоинстанционния съд да измени решението си в частта за разноските, ако счита че са допуснати грешки при изчисленията, като постановеното определение ще подлежи на контрол от касационната инстанция.
Поради неоснователността и на двете касационни жалби, не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 667/18. 07. 2007г., постановено по адм. дело №406/2007г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е допълнено решение № 835/19. 07. 2005г. по адм. дело № 1159/2004г. на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ А. Д.
А.Д.