Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на А. П. против решение № 807 от 12. 05. 2011 г. по адм. дело № 1378 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив, като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка и други лица, които не обжалват, против заповед ЗД-07-22 от 01. 06. 2009 г. на областния управител на област П., с която им е отказано обезщетение по ЗОСОИ за наследствен недвижим имот по съображения, че същият е отчужден законосъобразно по ЗПИНМ, който е извън приложното поле на реституционния закон. Решението в обжалваната му част е правилно.

Безспорно по делото е установено, че отчуждаването на процесния имот е извършено по реда на ЗПИНМ, което се потвърждава и от протокол № 1 от 05. 02. 1964 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, приложен по гр. дело № 2389 от 2005 г. на ПРС, приобщено към доказателствения материал по настоящото производство.

С приложеното по делото решение № 157 от 12. 01. 2007 г., постановено по гр. дело № 2389 от 2005 г. на ПРС, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката А. П. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за имот, за който се иска обезщетяване с компенсаторни записи. Като мотив за вземането на това решение е посочено, че за спорния имот не се установява да е одържавен въз основа на национализационните закони и той не е бил незаконно отнет, поради което и не би могъл да бъде реституиран на наследниците на бившия му собственик, т. е. по силата на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ)...