Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- община П., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт М. С.-Гарабедян, срещу решение № 724 от 29. 05. 2009 г. по адм. д. № 232/2009 г. по описа на Административен съд-Пловдив, ІХ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците - А. А. П. и П. Е. П. и двамата от гр. П., с писмено становище оспорват касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 9 от правилника за прилагането му (ППЗСПД), е оспорената от А. А. П. и П. Е. П. - родители на Ц. П. П., заповед № Т-77-164/03. 11. 2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- община П., с която считано от 01. 10. 2008 г. е прекратено изплащането на месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД на Ц. П. П., поради непредставено удостоверение от училището за записването й през 2008/2009 учебна година. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил заповедта на директора на ДСП-Пловдив като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК - заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението на Пловдивския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция.

По първоначалното дело е безспорно установено, че за да прекрати помощта от 01. 10. 2008 г.

, директорът на дирекция "Социално подпомагане" - община П. е издал

заповед № Т-77-164/03. 11. 2008 г., без да уведоми родителите на детето да представят в посочения срок ( до 31 октомври ) ново удостоверение от учебното заведение, че дъщеря им е записана като ученичка за учебната 2008/2009 година. Като основание за издаване на заповед № Т-77-164/03. 11. 2008 г. от административния орган е посочена разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД, съгласно която месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която се прилага удостоверение от учебното заведение, че детето е записано като ученик/ученичка, а за новата учебна година, в срок до 31 октомври. В конкретния случай не са били налице предпоставки за подаване на молба-декларация предвид обстоятелството, че със заповед № Т-77-164/28. 01. 2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане-община П. е била отпусната помощ чл. 7 от ЗСПД за срок от 12 месеца в размер на 25 лв. месечно на Ц. П. П. за времето от 01. 01. 2008 г. до 31. 12. 2008 г., въз основа на подадена молба-декларация с приложено към нея удостоверение от Образцова математическа гимназия "Акад.К. П." - гр. П., че е записана за ученичка в осми клас през учебната 2007/2008 година и е посещавала редовно учебните занятия през предходните 12 месеца, съгласно изискването на действащия чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД (редакция - ДВ, бр. 93 от 2004 г.). Новото изискване, създадено с изменението на т. 4 (ДВ, бр. 71 от 01. 09. 2006 г.), намира систематичното си място в разпоредбата за отпускане на помощи и има текстови изказ „а за новата учебна година - в срок до 31 октомври”. Не е регламентиран ред и условия, по който лицата, на които вече е отпусната помощ, да представят удостоверение, че детето им е записано като ученик и за новата учебна година. При тази неясна и непълна подзаконова уредба текстът на изменената т. 4 не следва да се тълкува по начин, злепоставящ правата на лицата, получаващи семейни помощи въз основа на издаден административен акт. По силата на препращащата разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, според която за неуредените в този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. С. чл. 36, ал. 1 от АПК, в производството по издаване на административния акт доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Следва да се отбележи, че новата ал. 4 на чл. 17 от ППЗСПД (ДВ, бр. 71 от 2006 г.) е създала специален ред за подаване на ежемесечна информация по електронен път и на хартиен носител от директора на училището до регионалната дирекция за социално подпомагане и дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на родителите, получаващи семейни помощи за деца. Този начин на обмен на информация по електронен път се отнася до случаите на допуснати 5 неизвинени отсъствия на ученик за съответния месец, но няма пречка да бъде прилаган и в други подобни случаи, за да се осигури изясняване на фактите и обстоятелства от значение за законосъобразността на акта.

От изложеното следва, че след като не е изпълнил свои задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК директорът на Дирекция „Социално подпомагане" Пловдив е постановил оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка. Още повече, че заповедта е за прекратяване на изплащането на помощта, без да е установено налице ли са предпоставките по чл. 23 от ППЗСД. Като е отменил същата Пловдивският административен съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 724 от 29. 05. 2009 г. по адм. д. № 232/2009 г. по описа на Административен съд-Пловдив, ІХ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. С.П.