Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В. Т. срещу решение №282/23. 06. 2010г., постановено по адм. Дело №160/2010г. по описа на АС В. Т., с което е отменен АПВ №901528/23. 10. 2009г. на орган на приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с решение №54/03. 02. 2010г. на Директор на Д”ОУИ” В. Т. при ЦУ на НАП.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния и процесуалния закони, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли подадената жалба проти АПВ №9015298/23. 10. 99г. на ТД на НАП гр. В.. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Симивекс” ЕООД гр. В., оспорва основателността на жалбата, за което излага подробни съображения в писмен отговор и и бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на І „А” отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С АПВ №901528/23. 10. 2009г. на орган на приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с решение №54/03. 02. 2010г. на Директор на Д”ОУИ” В. Т. при ЦУ на НАП

е отказано на „Симивекс” ЕООД възстановяване на лихви за забава в размер на 9821лв. върху невъзстановен в срок ДДС. АПВ е издаден по искане на „Симивекс” ЕООД...