Производството е по чл. 248 ГПК, инициирано с молба вх. № 65958/26. 07. 2021 г. на адв. М. Т. от АК Х. - процесуален представител на И. Ж. Я. и М. Г. Я., и молба вх. № 65968/26. 07. 2021 г. на адв. К. К. от АК Х. - процесуален представител на М. А. Щ. и А. Л. Щ., за допълване на постановеното по делото определение № 60434 от 19. 07. 2021 г. в частта за разноските.

В молбите се поддържа, че с отговорите по чл. 287 ГПК молителите - в качеството им на процесуални представители на ответниците по касация, са поискали да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказано на доверителите им безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в производството пред ВКС; С определението от 19. 07. 2021 г. съставът на ВКС не допуснал касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 171/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която са уважени исковете на И. Я., М. Я., М. Щ. и А. Щ. против „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД за разликите над сумите 80 000 лв. до присъдените от въззивния съд по 200 000 лв., но пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото пред ВКС процесуално представителство на посочените лица. Поради изложеното се прави искане за допълване на определението и за осъждане на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД да заплати на молителите адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по 2 947. 50 лв. за всеки от четиримата ответници по касация/.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор от „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, в който е изразено становище, че с оглед частичното допускане на въззивното решение до касационно обжалване спорът по делото не е приключил и няма основание за присъждане на разноски. Наведени са и доводи, че доколкото по делото са предявени 11 иска, разноски по всеки един от исковете не се дължат.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Производството по т. д. № 2088/2020 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение № 186 от 01. 07. 2020 г., постановено по в. т. д. № 171/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 129 от 06. 11. 2019 г. по т. д. № 104/2019 г. на Окръжен съд - Хасково в обжалваната от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД част, с която дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ отм. обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод причинената при ПТП на 29. 07. 2016 г. смърт на Д. М. Я. и на Н. А. Щ., както следва: На И. Ж. Я. и М. Г. Я. - майка и баща на Д. М. Я., и на М. А. Щ. и А. Л. Щ. - майка и баща на Н. А. Щ., обезщетения в размер на разликите над сумите 80 000 лв. до сумите 200 000 лв.; на Д. Д. Я., Г. К. Я., Д. М. В. и Ж. С. Б. - баби и дядовци на Д. Я., и на А. М. Г. и А. Н. А. - баба и дядо на Н. Щ., обезщетения в размер на разликите над сумите 5 000 лв. до сумите 20 000 лв.; на Л. А. Щ. - сестра на Н. Щ., обезщетение в размер на разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 40 000 лева; ведно със законната лихва от 29. 07. 2016 г. до окончателното плащане, и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалните представители на ищците.

В срока по чл. 287 ГПК ответниците по касация - чрез процесуалните си представители адв. М. Т. и адв. К. К., са депозирали отговори на касационната жалба, като във всеки отговор е формулирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред ВКС. Към отговорите са приложени договори за правна защита и съдействие от 27. 10. 2020 г. и 29. 10. 2020 г., в които е уговорено адв. М. Т. и адв. К. К. да изготвят отговори на касционната жалба и да представляват И. Я., М. Я., Д. Я., Г. Я., Д. В. и Ж. Б., съответно М. Щ., А. Щ., Л. Щ., А. Г. и А. А., в производството пред ВКС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С определение № № 60 434 от 19. 07. 2021 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението по т. д. № 171/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на И. Я., М. Я., М. Щ. и А. Щ. обезщетения за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликите над сумите 80 000 лв. до сумите 200 000 лв., т. е. по 120 000 лв. на всеки от ищците /ответници по касация/. В останалата част решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след което е насрочено за разглеждане в открито заседание по реда на чл. 290 ГПК. При постановяване на определението съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта по исковете на И. Я., М. Я., М. Щ. и А. Щ., процесуалните представители на четиримата ищци /ответници по касация/ и съдържащите се в сключените от тях договори за правна защита и съдействие уговорки по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, процесуалните представители на посочените ищци имат право на адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на доверителите им адвокатска защита в производството по чл. 288 ГПК. Фактът, че производството пред ВКС е висящо по исковете на останалите ищци, не води до недължимост на възнаграждението за предоставената защита на ищците, за които производството пред ВКС е приключило с недопускане на касационно обжалване. Пропускът на настоящия състав да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК като се уважи искането за допълване на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение и за осъждане на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД да заплати на адв. М. Т. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена в производството пред ВКС процесуална защита и съдействие на И. Я. и М. Я. и на адв. К. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената в производството пред ВКС процесуална защита и съдействие на М. Щ. и А. Щ.. Възнагражденията се дължат в размер, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - по 2 947. 50 лв. за всеки един от представляваните (при индивидуален материален интерес 120 000 лв.), или общо 5 895 лв. на адв. Т. и общо 5 895 лв. на адв. К..

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА постановеното по т. д. № 2088/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, определение № 60434 от 19. 07. 2021 г. в частта за разноските като ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет. 5, да заплати на адв. М. Т. от Адвокатска колегия Х. със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, сумата 5 895 лв. (пет хиляди осемстотин деветдесет и пет лв.) - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна процесуална защита и съдействие в производството пред ВКС на И. Ж. Я. с ЕГН [ЕГН] и на М. Г. Я. с ЕГН [ЕГН], и на адв. К. К. от Адвокатска колегия Х. със служебен адрес [населено място], [улица], офис № 7, сумата 5 895 лв. (пет хиляди осемстотин деветдесет и пет лв.) - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна процесуална защита и съдействие в производството пред ВКС на М. А. Щ. с ЕГН [ЕГН] и на А. Л. Щ. с ЕГН [ЕГН].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: