О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60287

гр.София, 30. 09. 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И ч. гр. д.№ 3086/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, гр.София срещу определение на Софийски апелативен съд № 485 от 17. 02. 2021 г. по ч. гр. д.№ 236/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 19. 06. 2019 г. по гр. д.№ 15888/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството, образувано въз основа на искова молба, подадена от частния жалбоподател против П. А. Д., гражданин на И., за заплащане на сумите 33 665, 87 лв – главница по договор за кредит за текущо потребление, 6 553, 33 лв договорна възнаградителна лихва и 463, 75 лв договорна лихва за забава. Производството е прекратено по съображения, че българският съд не е компетентен да разреши спора по правилата на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012.

Жалбоподателят поддържа, че съдът постановил акта си неправилно тълкувайки разширително защитната компетентност по чл. 17 и сл. от посочения Регламент, Счита, че тази компетентност не касае договорите за кредит за текущо потребление, които според него не са „потребителски договор“ по смисъла на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012. Поддържа, че приложима за спорното правоотношение е нормата на чл. 7 ал. 1 б.“Б“ второ тире от Регламент /ЕС/1215/ 2012, тъй като в случая се касаело за договор за заем,...