Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК.

Образувано е частна жалба на Ж. А. Й. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІV-то гражданско отделение, № 593 от 20. 07. 2021 г. по ч. гр. д.№ 2580/ 2021 г., с което е оставена без разглеждане подадената от Ж. Й. частна жалба срещу определение на Шуменски окръжен съд № 260022 от 12. 01. 2021 г. по ч. гр. д.№ 520/ 2020 г., с което е потвърдено разпореждане на Новопазарски районен съд от 30. 09. 2020 г. по гр. д.№ 1354/ 2018 г. за издаване на изпълнителен лист. Прието е в обжалвания акт, че въззивното определение постановено по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване.

Жалбоподателката поддържа, че по отношение на нея е признато вече правото й да не заплаща съдебни разноски поради влошено здравословно и имотно състояние. Счита, че веднъж направено, това признание трябва да се прилага при всякакви подобни хипотези. Затова разпореждането за издаване против нея на изпълнителен лист за присъдени разноски счита за незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като представя изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.

Ответната по частната жалба страна Н. А. М. претендира, че няма основания за допускане на касационното обжалване, евентуално излага доводи за неоснователност на частната жалба.

ВКС в настоящия състав не обсъжда доводите на страните по наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Такива основания са необходими в производството по чл. 274 ал. 3 ГПК. Настоящето производство е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК – проверява се законосъобразността на преграждащо определение, постановено за първи път от друг състав на ВКС. Обжалването по този ред е допустимо на общо основание, а не само при наличието на визираните в чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставки.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по ч. гр. д.№ 2580/ 2021 г. приел, че съгласно Тълкувателно решение № 5/ 2015 г. ОСГТК, ВКС въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. По отношение на тези съображения в частната жалба не са изложени никакви доводи. Тълкувателните решения на ОСГТК, ВКС са задължителни за всички съдилища в страната. В. т. 1 абз. 5 на Тълкувателно решение № 5 от 12. 07. 2018 г. по тълк. д.№ 5/ 2015 г., ОСГТК, ВКС, изрично е прието, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ал. 1 ГПК. Пред другия състав на ВКС е обжалван именно такъв акт и съгласно задължителното тълкуване правилно този състав е намерил частната касационна жалба за недопустима.

Останалите доводи и искания на жалбоподателката са неотносими. В производството по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК Върховният касационен съд в друг състав проверява единствено законосъобразността на изводите на предходния състав, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на акт по същество. Следващият състав не може да проверява законосъобразността на обжалвания пред предходния състав акт, нито на други актове постановени в хода на производството.

Ответната по частната жалба страна е претендирала разноски и има право на такива, но доколкото не е представила доказателства за сторени в производството разходи, искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 593 от 20. 07. 2021 г. по ч. гр. д.№ 2580/ 2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК по ч. гр. д.№ 2580/ 2021 г., ІV г. о., ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: