О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1894

София, 15.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2946/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 395 от 12.12.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 180/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд, поправено с решение № 82 от 10.04.2024 г., е потвърдено първоинстанционното решение от 22.12.2021 г. по гр. д. № 713/2020 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от А. Р. С. и И. Р. Г. срещу К. А. И. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 187/1975 г. Решението е отменено в частта, с която ищците са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от находящата се в имота сграда с идентификатор ***, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен; в частта, с която е отменен нотариален акт № 55/2019 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, с която ответникът е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от гореописания имот на основание давностно владение; потвърдено е в частта, с която е отменено нотариалното удостоверяване за 1/2 ид. ч. от сградата.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. А. Т., като...