Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:З. Т. С. К. при секретар С. И. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЗ. Т. по адм. дело № 7140/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от управителя на Джи ел си комерс ЕООД, гр. Калофер, против решение № 764/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1684/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу извършено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, изменение в кадастралния регистър (КР) на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, като в КР на недвижимите имоти в неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, одобрен със Заповед №РД-18-615 от 04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 35496.67.23, представляващ изоставена нива с площ 14.840 дка, в м. Параджика, освен Джи ел си комерс ЕООД, за собственик е записана и държавата, чрез МОСВ, без заличаване на вписания в КР собственик, за което е изготвено Уведомление от 26.02.2020г.

С доводи за неправилност, се настоява за отмяна на съдебния акт.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Три дни след провеждането на с. з., на 22.10.2021г., от представляващия дружеството по делото е депозирано писмено становище по съществото на спора, което е недопустимо да бъде съобразено и обсъждано, след като не е поискан и определен от съда срок за писмени бележки.

Ответната страна - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна - Държавата, чрез МОСВ, представлявано от юрисконсулти Христова и Калеова, оспорва жалбата по изложените в писмена защита съображения, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение - 200 лв., за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.

От фактическа страна от доказателствата по делото се установява, че ПИ с идентификатор № 35496.67.23, по КККР на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, местност “Параджика“, (одобрени със Заповед №РД-18-615 от 04.09.2019г. на ИД на АГКК), е заснет с площ от 14840,00 кв. м. - изоставена нива и е записан в собственост на дружеството, съгласно нот. акт за покупко-продажба № 104/2019г. С. З. от 08.10.2019г. и 17.10.2019г. на директора на Дирекция “Национален парк Ц. Б. (Д“НПЦБ“) при МОСВ, адресирано до началника на СГКК - Пловдив, с приложено заверено копие на Акт №1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997г., е заявено искане да бъде записана държавата като собственик в КРНИ на възстановените имоти, от приложения списък, общо 144 на брой, попадащи на територията на Национален парк “Ц. Б. , в землищата на гр. Карлово и гр. Калофер, между които имоти е и процесният ПИ с идентификатор №35496.67.23.

При така установеното, съдът е приел оспореното по делото изменение на КР на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, за законосъобразно. Посочил е, че според чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, в КР на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Това изменение в КК и КР, съгласно чл. 53а, пр.1 от ЗКИР, се извършва без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, като вписването на данни в КР има информационно-оповестително действие по смисъла на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР и като такова представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, допустим за съдебен контрол. И след като доказателствата по делото (нот. акт и АДС от 1997г.) позволяват формирането на извод, че е налице именно хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която е императивна и за СГКК - Пловдив е налице задължение да впише в КРНИ както Джи ел си комерс ЕООД, гр. Калофер, така и държавата, чрез МОСВ, за собственици на ПИ с идентификатор № 35496.67.23. Съдът е отбелязъл, че по делото не са ангажирани доказателства за териториалния обхват на Национален парк “Ц. Б. , с оглед което е извършил справка в достъпната в интернет Кадастрално-административна информационна система на АГКК, на адрес: https://kais.cadastre.bg/, позволяваща да се направи извод, че процесният ПИ с идентификатор №35496.67.23 попада в териториалния обхват на Национален парк “Ц. Б. . Решението е правилно, следва да се остави в сила.

Съдът, въз основа на направения анализ на приобщените доказателства по делото, е приел, че процесните действия по допълване на КР, /без издаване на нарочна заповед/, са предприети от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон – чл. 53, ал. 2, вр. чл.51, ал.1 – 3 от ЗКИР.

Неоснователно е направеното оплакване за немотивиране на съдебния акт, с оглед необсъждане на всички наведени от жалбоподателя доводи. Съдът няма това задължение, изгражда мотивите си на база относимите по спора доказателства и приложимия материален закон. Правилно е прието, че заявлението за вписване на държавата като собственик няма характера на възражение по чл. 46, ал. 2 ЗКИР, а е искане по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Отчетена е и индицията за наличие на спор за материално право между лицата с признато право на собственост /нот. акт/ и държавата, какъвто е заявено че е предявен пред надлежния съд. Когато този спор бъде разрешен с окончателен акт, ще е налице основание за заличаване на вписан в регистъра собственик. Характерът на вписването, предмет на настоящото производство, е оповестително - вписването не води до промяна в собствеността. Затова и при наличие на удостоверяващи право на собственост документи, компетентният орган е длъжен да го извърши, без правомощие да прави преценки по валидността или противопоставимостта на титулите на собственост.

Неоснователен е доводът, че не е индивидуализирана територията на собствения на държавата имот. В АДС, (одобрен от министъра на финансите преди одобряването на КК), е отразен общо планински масив, с площ от 73261,8 ха, в това число-горски фонд- 44079,8 ха и високопланински пасища и ливади - 29 182 ха. Съдът в обстоятелствената част на решението е посочил доказателствата, от които е видно, че процесният имот е в обхвата на Национален парк “Ц. Б. – достъпна в Интернет кадастрално-информационна система на АГКК, ситуационен план и извадка от КР, с посочен идентификатор на имота и стар номер на парцел, с оглед което същият е индивидуализиран в достатъчна степен.

Неоснователен е и доводът, че заявлението не е подадено от надлежен орган. Дирекция НП “Ц. Б. , е самостоятелна регионална структура в системата на МОСВ, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра, с правомощия за управление на Парка, визирани в чл. 50 от Закона за защитените територии и чл. 4 от Правилника за управлението и дейността на дирекциите на НП. Освен това, административният орган може и служебно да отрази изменението в КР. С довод от чл.51, ал. 3 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.

С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на решението не са налице, като при този изход на процеса, за настоящето производство касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на МОСВ.

Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 764/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1684/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Джи ел си комерс ЕООД, гр. Калофер, да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото пред ВАС.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Захаринка Тодорова

/п/ Стефка Кемалова