Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 64781/03. 06. 2021 г. от К. Г. М. чрез процесуалния представител адв. К. Х. за изменение на определение № 234/28. 05. 2021 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за отмяна на определението в тази част или за намаляване на размера на присъдените разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата М. С. П. чрез процесуалния му представител адв. М. К. със становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С определение № 234/28. 05. 2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 260067/23. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 421/2020 г. на Варненския апелативен съд и К. Г. М. е осъдена да заплати на М. С. П. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 4 000 лева.

Искането за изменение на определението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК - определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, което е необжалваемо, е постановено на 28. 05. 2021 г., а молбата е подадена на 03. 06. 2021 г.

В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че жалбоподателката не дължи разноски за касационната инстанция, тъй като липсват доказателства за реално сторени такива от ответника по жалбата - в договора за правна защита и съдействие, инкорпориран в пълномощното за процесуално представителство, не е посочено договореното възнаграждение да е заплатено в брой и не са представени други доказателства за заплащането му в брой или по друг начин. На следващо място е въведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид обстоятелството, че въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и процесуалният представител на ответника по касация е изготвил единствено отговор на касационната жалба.

Първото твърдение е неоснователно. В т. 1 на ТР № 6/06. 11. 2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане на адвокатското възнаграждение - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. Разглежданият случай е точно такъв. С писмения отговор на касационната жалба, изготвен от адв. М. К., е представено пълномощно за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция, което съдържа и клауза за договореното възнаграждение - 4 000 лева. Посочено е, че са платени 4 000 лева, както и начинът на плащане: в брой. Съобразно с тези данни следва да се приеме, че ответникът по касация е доказал извършването на разноски в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение е документално установено, тъй като този факт е отразен в договора за правна помощ, приложен по делото. Договорът, който има характер на разписка, удостоверява, че страната е заплатила договореното възнаграждение. С оглед изхода на делото отговорността за заплащането им следва да се поеме от жалбоподателката.

След като е доказано извършването на разноски в производството по касационно обжалване, присъждането им се извършва по правилата на чл. 78 ГПК. Възражението на жалбоподателката за наличие на хипотеза по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да бъде намалено в случаите, когато е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай защитата, осъществена от процесуалния представител на ответника, е в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по иск по чл. 23, ал. 1 СК. Определен съобразно защитавания материален интерес, който съвпада с цената на иска - 64 347. 80 лева според удостоверение за данъчна оценка изх. №. .../30. 09. 2019 г. на Дирекция „МД” гр. Варна /л. 21 по гр. д. № 1846/2019 г. на Варненския окръжен съд/, и предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 2 460. 43 лева. Предвид правната и фактическа сложност на делото с предмет иск за собственост на недвижим имот, произхождаща от пълна трансформация на лично имущество, както и обема на извършената от адвоката защита, изразила се в изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание /макар същият да съдържа съображения и по основателността на касационната жалба/, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде редуцирано до 3 500 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 234/28. 05. 2021 г. по гр. д. № 1796/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., като НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, които К. Г. М. е осъдена да заплати на М. С. П., от 4 000 лева на 3 500 /три хиляди и петстотин лв./ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: