Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 27. 08. 2020г. по в. гр. д.№422/2020г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение от 11. 06. 2020г. по гр. д.№3286/2019г. на Районен съд – Сливен в обжалваната част, с която частично е уважен предявения от „Симперто“ ЕООД срещу К. Г. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Симперто“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е признато за установено, че К. Г. Д. дължи на „Симперто“ ЕООД на основание чл. 422 вр. с чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД сума в размер на 6159, 26 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която 5230, 24 лева – претърпени загуби за платени глоби, наложени за нарушения в Р. С при и по повод изпълнение на служебни задължения по трудов договор № 17 от 19. 07. 2018г. при управление на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] и ремарке с рег. № P. за времето от 15. 08. 2018г. до 12. 09. 2018г. и неспазване на законовите изисквания за определени часове шофиране и почивки и задържане на превозното средство в чужбина и 929, 02 лв. – пропуснати ползи по договор за превоз и доставка с „Трауссинг“ Д.О.О Словения, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК отм.. 04. 2019г. до окончателното им изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че за констатираните нарушения е ангажирана административно наказателната отговорност на ответника чрез постановяване на съдебно решение от 07. 09. 2018г. на Съд за нарушения в Белград по дело № 2940/2018г. с което са му наложени глоби в общ размер на 50 000 сръбски динара. Установено е и извършването на множество нарушения на Закон за безопасност на пътищата на Р. С, за които са издадени заповеди за нарушения, извършени с процесното МПС, за които са наложени глоби в размер на 265 000 сръбски динара. Част от глобите са наложени на водача на превозното средство, а част от глобите на дружество „Симперто 1“ ЕООД – собственик на процесния тежкотоварен авотомобил и наемодател на ищцовото дружество затова, че позволило на водача - ответник да управлява МПС без да спазва регламентираните почивки. Общо наложените глоби за нарушения в това число и съдебните разноски по делото пред Съд за нарушения в Белград възлизат на 316 200 сръбски динара. Изчислени по среден обменен курс на С. Ц банка към 07. 09. 2018г., датата на плащане на глобите, видно от извлечение от интернет страницата на банката /приложено към делото/ средният курс за един български лев e 60, 4562 сръбски динара или левова равностойност на наложените и заплатени глоби възлиза на 5230, 24 лева. Въззивният съд е приел, че възражението във въззивната жалба, че по делото не се установява стойността на наложените глоби да е заплатена от работодателя е на първо място бланкетно, тъй като въззивникът не излага никакви аргументи в тази посока, а също така и неоснователно. Посочил е, че от представения и приет като писмено доказателство пред първоинстанционния съд пътен лист № 18/09/МР/12774 срещу сумите 1527, 50 лева и 4300, 00 лева е записано, че същите представляват стойността на наложени глоби в Р. С и е отбелязано, че сумите са платени с банкова карта, а от друга страна от заключението на назначената и изслушана допълнителна съдебно счетоводна експертиза се установява, че ищцовото дружество е превело по банков път на ответника суми на обща стойност 8800, 00 лв., като при всички преводи с изключение на един като основание е посочено „аванс командировка“, а в един превод от 31. 08. 2018г. на сумата от 161, 90 лева като основание е посочено работна заплата за месец юли 2018г. Доколкото посочената в пътния лист стойност от 5827, 50 лв. е близка до общия размер на платените глоби и същата е преведена по банков път, въззивният съд е приел, че тази сума е част от общата стойност от 8800лв., която е преведена от дружеството на ответника.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: „Може ли да бъде приет като доказателство пътен лист за извършено плащане и какви реквизити следва да съдържа“. Касаторът сочи, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №218 от 11. 01. 2019г. по т. д.№304/2018г. на ВКС, Іт. о. и решение №81 от 31. 05. 2010г. по т. д.№675/2009г. на ВКС, ІІт. о.

Поставеният от касатора правен въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд не се основават на съдържанието на пътния лист, а на съвкупната преценка на доказателствата по делото относно общата сума на глабите, наложени на дружеството и извършени банкови праводи от него, за което съдът е съобразив и експертното заключение по делото. Освен това, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в посочените от касатора решения на ВКС не стоял на разглеждане сега поставения от касатора правен въпрос, а на други въпроси: с първото от посочените от касатора решения е даден отговор на въпроса: „Какви реквизити следва да съдържа разходен касов ордер, за да бъде приет за доказателство относно извършено плащане?“, а във второто от посочените решение - по въпросите: „за доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16. 02. 1999г. /отм./, и доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон– разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност“.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27. 08. 2020г. по в. гр. д.№422/2020г. на Окръжен съд – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: