Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. и В. А. срещу определение № 104/11. 03. 2021 г. по в. ч. т. д. № 48/2021 г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено определение от 17. 12. 2020 г. на Окръжен съд Плевен по гр. д. № 164/2019 г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на досъдебно производство № 273/2018 г. на Окръжна прокуратура П..

Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на гражданския спор и които не могат да бъдат установени със средства на гражданския процес. Позовават се на константна съдебна практика, според която производството по граждански спор се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателното производство в неговата съдебна фаза. Жалбоподателите претендират отмяна на атакуваното определение.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат следните въпроси, а именно:

1. „Следва ли в мотивите на съдебния акт да се съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“

2. „Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована в досъдебна фаза с привлечен обвиняем?

3. „Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? Конкретни фактически твърдения от исковата молба ли трябва да посочи съдът, или може да се позове на „престъплението като цяло“?

4. „Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?“

Излагат твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като те са решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд – решение № 63/2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II ТО, определение № 450/2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г. на II ТО, определение № 733/2013 г. по ч. гр. д. № 6790/2013 г. на IV ГО.

Ответникът по частната касационна жалба ЗАД „Б. В. И ГРУП“ ангажира отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Съвместната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд В. Т е потвърдено определение на Окръжен съд Плевен, с което производството по предявените от Ц. и В. А. срещу ЗАД „Б. В. И ГРУП“ искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховане /КЗ/ за обезщетяване на причинени им неимуществени вреди от смъртта на сина им Л. А., настъпила в резултат на ПТП, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Произшествието е реализирано по вина на П. Ч., чиято гражданска отговорност при управление на МПС е застрахована при ответното дружество. Въззивният съд е анализирал противопоставеното от ответника възражение за липса на предпоставки отговорността му да бъде ангажирана, поради липса на виновно и противоправно поведение от страна на Ч. и заявеното твърдение за вина на друг водач, чиято отговорност е застрахована от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, евентуално за наличие на независимо съизвършителство. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния относно наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи резултатът по спора между ищците, в качеството им на увредени от ПТП лица, и застрахователя на делинквента. Позовал се е и на приложените по делото постановления от 27. 06. 2019 г. и 28. 06. 2019 г., от които се установява, че по досъдебно производство № 273/2018 г. на Окръжна прокуратура П. са привлечени като обвиняеми и Ч., и другият водач И. Т. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 23. 12. 2018 г. при управление на моторно превозно средство са причинили смъртта на Л. А.. В определението е посочено, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования и е налице идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Извършено е позоваване на чл. 300 ГПК, която предвижда, че влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали последното е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В мотивите е посочено, че извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощие да констатира факта на престъпление инцидентно по повод иск за вреди, съответно, че приложение следва да намери правилото на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В определението е цитирана практика на ВКС.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Формулираните от частните жалбоподатели въпроси изискват отговор при какви предпоставки следва да бъде приложено правилото на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на исково производство с предмет претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, както и относно задълженията на въззивния съд да мотивира актовете си. По този въпрос съществува консолидирана практика, която се споделя от настоящия състав. Същата е обективирана в определения по ч. т.д. № 852/2019 г. на І ТО, ч. т.д. № 1611/2019 г. на І ТО, ч. т.д. № 1735/2019 г. на ІІ ТО, ч. т.д. № 428/2020 г. на ІІ ТО, ч. т.д. № 302/2020 г. на І ТО, ч. т.д. № 1567/2020 г. на ІІ ТО, ч. т.д. № 1705/2020 г. на ІІ ТО, ч. т.д. № 1520/2020 г. на І ТО, ч. т.д. № 1457/2020 г. на І ТО, ч. т.д. № 213/2021 г. на ІІ ТО. На тази практика обжалваното определение не противоречи. Определение № 450/2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г. на ТО, на което частните жалбоподатели се позовават, е постановено при други изводи относно осъществените факти – липса на идентитет между дееца и деянието, от което произтича гражданската претенция, и деецът, който е привлечен под наказателна отговорност за извършени от него престъпни действия. Второто определение също не кореспондира на фактическата обстановка, установена от въззивния съд по настоящия казус, тъй като в него е изследван въпросът обвързваща ли е гражданския съд прокурорска преписка, образувана по сигнал на една от страните по делото. При тези изводи, следва да бъде преценена липса на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същото се отнася и до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира постановяваните от него актове като обсъди всички доводи на страните. В случая Апелативен съд В. Т надлежно е изложил мотиви защо не приема тезата на частните жалбоподател за липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и поради какви причини приема наличие на идентитет в аспекта разписаното в чл. 300 ГПК. Наред с това, следва да бъде посочено, че този въпрос е провокиран от невярната теза на жалбоподателите, че в процесната хипотеза следва да намери приложение разпоредбата не на чл. 229, ал. 1, т. 5 и ГПК, а тази на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104/11. 03. 2021 г. по в. ч. т. д. № 48/2021 г. на Апелативен съд В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.