О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 359

С., 09. 06. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

частно

гр. дело № 315 по описа за 2011 г.

взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 97/26. 04. 2011 г., постановено по гр. д. № 1679/2010 г. от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което касационната жалба на търговското дружество е оставена без разглеждане, тъй като обжалваемият интерес по нея е 1000 лв.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Насрещната страна Л. А. М. е отговорил, че частната жалба е неоснователна.

За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

С въззивното решение, срещу която е подадена касационна жалба, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Л. А. М. на осн. чл. 232 ЗЗД две поредни наемни вноски, всяка от по 1000 лв., както и натрупаната до датата на предявяване на иска лихва, считано от датата на забавата по всяка вноска, а и след това до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски.

Цената на иска по чл. 232 ЗЗД следва да се определи по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК като сбор от наемните вноски, които в случая, произтичат от един и същи наемен...