Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с § 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. А. Х., действуваща като ЕТ "Ниста - Д. Х.", гр. Д., срещу решение №1398/06. 12. 2006 г. по ахд № 1917/2005 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, шести състав, с което е отхвърлена жалбата и против данъчен ревизионен акт /ДРА/ №1959/18. 08. 2005 г. на данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 992/31. 10. 2005 г. на директора на

дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. В.. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, навежда доводи и за противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба -

директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централно управление на Националната агенция за приходите, гр. В., не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с обжалвания ДРА законосъобразно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 566 лева по фактура № 102/30. 11. 2004 г., издадена от

"Агрофермер -2000" ЕООД...