Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Ц. от гр. С., действащ чрез пълномощника адвокат Георгиев, срещу решение № 4735 от 31. 10. 2011 г. постановено по административно дело № 6061/2011 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 15639 от 06. 07. 2011 г., съдържаща искане за прогласяване на нищожност на заповед № НД 0288 от 04. 03. 2010 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Връбница. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, след което делото да бъде решено по същество, като се отмени и издадената от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница заповед, а административният орган да бъде задължен да изплати на семейството на г-н Цеков всички дължими помощи. Претендира и отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628-633 от ГПК, в случай, че съдът не уважи изложените правни аргументи и направените искания.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница, чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоев оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност и обоснованост на атакуваното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град (АССГ), е заповед № НД 0288 от 04. 03. 2010 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – район Връбница, с която на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) е отказано отпускането на месечна помощ за месец февруари 2010 г. за две деца (Светослав Г. Ц. и Надежда Г. Ц.) на молителя Г. Б. Ц.. Като мотиви за отказа е посочено, че лицето не представя лична карта на съпругата си; няма данни за постоянен адрес и е представен украински документ за самоличност.
С жалбата си, подадена пред АССГ, срещу заповед № НД 0288 от 04. 03. 2010 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – район Връбница, Цеков развива доводи за незаконосъобразност и за нищожност на оспорения административен акт. С влязло в сила определение № 4192 от 25. 07. 2011 г. по административно дело № 6061/2011 г. по описа на АССГ, жалбата на Г. Ц. срещу заповедта е оставена без разглеждане в частта относно искането за нейната незаконосъобразност и производството по делото е прекратено в тази му част, като е продължило само досежно претендираното прогласяване на нейната нищожност.
За да се произнесе относно валидността на заповедта, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – изискване за законосъобразност на административните актове, чието неспазване води до тяхната нищожност. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 2, ал. 1 от ППЗСПД социалните помощи се отпускат или отказват със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес или от упълномощено от него лице. В молбата-декларация от Г. Ц. е вписан постоянен адрес – София, с. С.не, ул. „Ч. В.” № 34, район Н. И.. С. У.ия правилник на Агенцията за социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане” – Връбница е със седалище София и с териториален обхват районите „Връбница” и „Н. И.”. Оспорената заповед № НД 0288 от 04. 03. 2010 г. е издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” – Връбница, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания. Горното означава, че е спазено изискването за материална и териториална компетентност и заповедта е издадена от надлежно овластен компетентен орган, в съответната форма, установена от закона.
Обосновани са и изводите на съда относно наведените доводи от жалбоподателя за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърдяните от оспорващия пороци не обуславят нищожност на административния акт, защото евентуалното им съществуване би довело единствено до неговата унищожаемост. Твърденията за нарушение на административнопроизводствените правила не са с оглед предмета на делото - искането за прогласяване на нищожност. Заповедта няма толкова тежки пороци, които да са от характер, обуславящ непораждане на правни последици.
Сочените от жалбоподателя нарушения на материалния закон също не са основание за прогласяване на нищожност. За да бъде нищожен поради нарушение на материалния закон един административен акт, трябва да е налице пълна липса на материалноправни предпоставки за издаването му, което от своя страна да създава пречки той да породи годни правни последици. Дори неправилно прилагане на приложимия материален закон или прилагането на друг закон (каквото не е установено в случая) не води до нищожност на административния акт. В оспореният акт е посочено материалноправното основание, послужило за издаването му, както са изложени и мотиви за извода на административния орган да постанови отказ за отпускане на семейни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че позоваването от страна на жалбоподателя на визираните от него норми от Общностното право (сега право на Европейския съюз), е неотносимо към спора досежно валидността на административния акт, респ. към преценката за нищожността му. Съответствието на българското законодателство относно издаването на конкретния административен акт с правото на Европейския съюз, не е порок, който да води до нищожност на същия. Поради това и заявеното в условията на евентуалност искане на касатора за отправяне на преюдициално запитване не може да бъде уважено. Предмет на първоинстанционното производство е валидността на административния акт, респ. прогласяване на нищожността на оспорената заповед. Съображенията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на заповедта са преклудирани и не касаят този спор. Правото на Европейския съюз има предимство пред приложението на българския материален закон, но в случая няма материални разпоредби, които да се свързани с порок, който да води до нищожност на обжалвания административен акт.
Искането да бъдат изплатени семейни помощи за деца, както и добавка за интеграция за периода м. 03. 2009 г. – м. 04. 2011 г. е неоснователно, тъй като не е предмет на това производство, освен това родителите не са подали молби-декларации и всички срокове са изтекли, в които може да се извърши това.
Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установява необоснованост, не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4735 от 31. 10. 2011 г., постановено по административно дело № 6061/2011 г. по описа на Административен съд София - град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Н.Г.