Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 1001 от 08. 06. 2011 г., постановено по адм. дело № 170/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161002684/25. 10. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 930/28. 12. 2010 г. на директора Дирекция "ОУИ" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Лилияком" ЕООД за данъчен период месец март 2010г. са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне, в резултат на отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 234, 70 лв. по фактури № 1000000362/28. 03. 2010 г. и № 1000000365/15. 03. 2010 г. издадени от "Ниес" ЕООД и допълнително начислен данък добавена стойност в размер на 16 311, 97 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 219, 21 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушения при преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Лилияком" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Лилияком" ЕООД, представляван в съдебно заседание от адв. П., в писмена защита изразява становище за неоснователност касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив, е бил РА № 161002684/25. 10. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 930/28. 12. 2010 г. на директора Дирекция "ОУИ" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Лилияком" ЕООД за данъчен период месец март 2010 г. са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне, в резултат на отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 234, 70 лева по фактури № 1000000362/28. 03. 2010 г. и № 1000000365/15. 03. 2010 г. издадени от "Ниес" ЕООД и допълнително начислен данък добавена стойност в размер на 16 311, 97 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 219, 21 лева. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
За данъчен период м. 03. 2010 г. ревизираното лице "Лилияком" ЕООД, е декларирало в дневниците за продажби вътреобщностна доставка (ВОД) за Гърция за фирма "Terzieva Velika" по фактура (инвойс) № 34/09. 03. 2010 г., на стойност 25 465, 41 евро (49 805, 41 лв.), като за доказването й е представена международна товарителница (CMR) с посочени места на натоварване и разтоварване съответно гр. П. и гр. С., както и съответното писмено потвърждение от гръцкото дружество за получаването на стоката по фактурата. На следващо място е представена фактура за извършване на транспортната услуга от "Ниес" ЕООД, както и съставен пътен лист. Съдът е посочил, че от получения отговор на гръцката данъчна администрация става ясно, че дружеството получател разполага с необходимата база за търговия със стоки от рода на тези предмет на процесната доставка. Не се спори и по обстоятелството, че е извършено разплащане между страните по доставката. Съдът е обсъдил и представеното по делото писмо от Агенция "Митници", М. Ю., съгласно което за периода 01. 03. 2010 г. до 31. 03. 2010 г. липсват отразени плащания по тарифа на НАПИ за претоварване или извън габаритен товар и за заплатени винетни стикери за товарен автомобил с рег. № РА 2007 ВА, за който се твърди, че е осъществил транспортирането на стоката.За същия данъчен период м. 03. 2010 г. ревизираното лице е декларирало и ВОП в Гърция с получател "Lafazani Loulouda Konstantions" по фактура № 35 от 22. 03. 2010 година. За установяване извършването на доставката в хода на ревизията са представени международна товарителница и пътен лист към нея за извършения превоз. В товарителницата са посочени местата на натоварване и разтоварване, както и датите на натоварване и разтоварване, рег. номер на превозното средство, печати на превозвача, изпращача и получателя и подписите на последните двама. Органът по приходите е констатирал, че представената международна товарителница е нередовно съставена, тъй като в нея не е посочено лицето, което я е подписало от името на дружеството получател, поради което тя не доказва реалността на извършения превоз. Установено е също така от получения отговор от гръцките власти, че гръцкото дружество не е подавал ДДС и VIES декларации за 2010 година.
Съдът при така установената фактическа обстановка е направил обратния извод от този на органа по приходите. Анализирал е разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за вътреобщностна доставка и тази на чл. 45 от ППЗДДС и е приел, че в процесния случай жалбоподателят разполага с необходимите документи изискуеми от закона за да се приеме наличието на ВОД, тъй като още при ревизията е представил фактури с получател "Terzieva Velika" и "Lafazani Loulouda Konstantions" регистрирани фирми в Гърция, с посочен в тях идентификационни номера по ДДС на получателите. Съдът се е позовал на представените международни товарителници с пътни листове към тях, заявка за извършването на транспортната услуга, както и издадените за последните данъчни фактури от "Ниес" ЕООД. Представен и е лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Според съда товарителниците притежават всички необходими реквизити, като от страна на ревизиращите органи не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и по-специално – получаването на стоките от гръцките дружества. По отношение на доставката към "Terzieva Velika" наред с товарителницата, от страна на ревизираното лице е представено писмено потвърждение от получателя на стоката – гръцкото дружество, че стоката, предмет на процесната фактура е получена от него. По отношение на твърдението на органа по приходите, че представената CMR по доставката към "Lafazani Loulouda Konstantions" е нередовно съставена, поради това че в нея не е посочено лицето, което я е подписало от името на дружеството получател, съдът е приел, че са спазени всички изисквания по Конвенцията и ЗАвП. За да отхвърли възражението на ревизиращите, съдът е изтъкнал, че за редовното съставяне на международната товарителница е достатъчно полагане на съответните печати и подписи на получателя и превозвача, без да е необходимо посочване имената и длъжностните качества на лицата.
При наличието на неоспорими доказателства относно доставката на стоките и транспортирането им, изводът за наличие на ВОП по отношение на "Lafazani Loulouda Konstantions" не се променя и от получения отговор от гръцките власти, съгласно който гръцкото дружество не е подавало ДДС и VIES декларации за 2010 година.
Наличието на ВОП по отношение на "Terzieva Velika" и "Lafazani Loulouda Konstantions" не е опровергано с представеното по делото писмо от Агенция "Митници", М. Ю., съгласно което за периода 01. 03. 2010 г. до 31. 03. 2010 г. липсват отразени плащания по тарифа на НАПИ за претоварване или извън габаритен товар и за заплатени винетни стикери за товарен автомобил с рег. № РА 2007 ВА, с който е осъществен транспорта на стоките по доставките. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че в посоченото писмо изрично е отбелязано, че агенцията не носи отговорност за пълнотата и коректността на информацията, която се предоставя, както и че в информационната система се отбелязват не всички преминавания на транспортни средства през границата, а само случаите, при които са платени винетни такси или такси по тарифата на НАПИ.
Относно частта на съдебното решение, с която е отменен РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 234, 70 лв. по фактури № 1000000362/28. 03. 2010 г. и № 1000000365/15. 03. 2010 г., издадени от "Ниес" ЕООД, в мотивите си съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че фактурираните транспортни услуги за реално извършени. Изложил е, че по делото е установено наличието на международен лиценз за извършване на превозите от "Ниес" ЕООД, както и фактът, че доставчикът притежава товарен автомобил за транспортирането на стоките. Налични по делото са също така заявки за извършване на транспорта, товарителници и пътни листове, установяващи реалността на доставките.
Решението е правилно и обосновано.В подробни и аргументирани мотиви съдът е изложил съображенията си относно незаконосъобразността на оспорения пред него акт, които съображения се споделят и от настоящата инстанция.Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Основният спорен момент по делото е наличието на един от елементите от фактическия състав при осъществяване на ВОД – транспортирането на стоките от Р. Б. в друга страна членка. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че в конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите документи доказващи наличието на ВОД. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, регламентираща ВОД, според която това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Алинея 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД е в чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че тя е достигнала до него, когато транспорта е извършен от получателя или за негова сметка или транспортен когато транспорта е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В процесния случай по доставките и на двете дружества "Terzieva Velika" и "Lafazani Loulouda Konstantions" е представен транспортен документ и това е CMR товарителница, a по отношение на първото от тях е налице и писмено потвърждение за получаването на стоките. Товарителниците са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача.В случая тези изисквания са изпълнени и по отношение на втората товарителница за получателя "Lafazani Loulouda Konstantions" /л. 215 от делото/. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията, според който товарителницата има доказателствена сила по отношение на условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоки и на местополучаването им. В случая са налице товарителници, които носят подпис и печат на доставчика и превозвача, както и на получателя. Затова, обстоятелството, че превозвача не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като тахографски листове, винетки, разходи за гориво, документи за изплатени командировъчни и др. документи, свързани със счетоводното отчитане на тази дейност от "Ниес" ЕООД, не означава, че товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен. Следва да се отбележи, че са представени заявки за транспорт от доставчика на стоката, фактури за извършен транспорт, издадени от този превозвач, пътни листове, които обосновават извод, че транспорта на процесните стоки е реално осъществен. Съдът основателно е посочил, че при наличие на тези доказателства, следва да се счита за опровергана информацията, обективирана в писмо от Агенция "Митници", М. Ю., съгласно която за периода 01. 03. 2010 г. до 31. 03. 2010 г. липсват отразени плащания по тарифа на НАПИ за претоварване или извън габаритен товар и за заплатени винетни стикери за товарен автомобил с рег. № РА 2007 ВА. В тази връзка логичен е и доводът, че поддържаната информация в системата е непълна, тъй като в нея се отбелязват не всички преминавания на транспортни средства през границата, а само случаите, при които са платени винетни такси или такси по тарифата на НАПИ. Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на ответника по касационна жалба, както правилно е приел АС. При така установените факти съдът правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 53, ал. 1 ЗДДС.
В касационната жалба на Дирекция "ОУИ" не се съдържат конкретни възражения по отношение частта от решението, с която РА е отменен относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 234, 70 лв. по фактури № 1000000362/28. 03. 2010 г. и № 1000000365/15. 03. 2010 г., издадени от [Фирма 2] за извършени транспортни услуги. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че освен фактурите, пред ревизиращите органи жалбоподателят е представил многобройни доказателства, в т. ч. товарителници, пътни листове и заявки за извършване на транспортните услуги, както безспорно дружеството е притежавало и товарен автомобил за осъществяването им, поради което правилно е заключено, че са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.
Предвид изложеното решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.На ответника по делото не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като такива не са били претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,пр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1001 от 08. 06. 2011 г., постановено по адм. дело № 170/2011 г. на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. З. И.В.