ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200

Гр. София, 15.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2145 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Ей Ес Си“ ЕООД, срещу решение № 321 от 20.05.2024 г. по т. д. 539/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260647 от 26.04.2023 г. по гр. д. 1346/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „Ей Ес Си“ ЕООД срещу Ц. Р. Р. за сумата 250 000 лева - част от общо дължимата сума от 1 155 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за покупко-продажба на акции от 10.06.2011 г., сключен между Ц. Р. Р. и „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД, прехвърлено с договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2015 г. от „Интегрирани пътни системи асфалти“ ЕООД на „Ей Ес Си“ ЕООД, ведно със законната лихва от завеждането на иска - 30.01.2019 г., до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материални закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите на страните от значение за правия спор. Счита, че решението е постановено в нарушение на нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК – събран по делото като писмено доказателство документ, заверен по реда на чл....