Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба

адв.М. Д., в качеството му на процесуален представител на "Промишлено и хибридно животновъдство Б. К." ЕАД, представлявано от Б. К. и А. К. – изпълнителни директори, срещу решение № 1359 от 07. 06. 2011 г. по адм. дело № 4079 по описа за 2010 г. на административен съд – гр. В., I отделение, 28 състав. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 271002654 от 15. 09. 2010

г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 882 от 22. 11. 2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. В.. Дружеството е осъдено да заплати и сумата от 2 866. 87 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 , ал. 1 от ДОПК.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което представлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав, с указания за назначаване на комплексна икономическа и зоотехническа експертиза. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция

"Обжалване и управление на изпълнението" – гр. В. не изразява становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 271002654 от 15. 09. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 882 от 22. 11. 2010 г.

директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. В.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС отм. и ЗДДС за ревизиран период от 1. 10. 2006 г. до 30. 06. 2009 г. С него му е определено задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 05. 2008 г., м. 01, м. 02 и м. 04. 2009 г. В хода на ревизионното производство е установено, че за посочените данъчни периоди, ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури № 000000169 от 29. 05. 2008 г., издадена от "М. Г." ЕООД и по фактура № 000000001 от 30. 01. 2009 г., фактура № 000000002 от 30. 01. 2009 г., фактура № 000000034 от 27. 02. 2009 г., фактура № 000000035 от 27. 02. 2009 г., фактура № 000000037 от 28. 04. 2009 г., фактура № 000000038 от 28. 04. 2009 г., последните шест, издадени от "СБЗ Грейн" ЕООД. Предметът на фактурите е царевица и пшеница. На първото дружество пряк доставчик е връчено ИПДПОЗЛ на 18. 09. 2009 г., като са изпратени след срока, даден затова с писмо от 9. 10. 2009 г. счетоводни документи и писмени обяснения. Уточнено е, че фирмата се занимава с търговия на зърно, няма складова база, а е посредник при сделки между клиенти и доставчици, като транспорът се осигурява от нея. Данъкът добавена стойност по доставките е начислен. По повод на втория пряк доставчик е връчено ИПДПОЗЛ от 4. 09. 2009 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени искани документи и писмени обяснения. Органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за данъчни периоди м. 05. 2008 г., м. 01, м. 02 и м. 04. 2009 г. е отказал правото на данъчен кредит.

В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, като е прието за изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ (фактури) от страна на преките доставчици, които са издали процесните фактури, отразили са ги в дневника за продажби и са начислили данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Основният спорен момент по делото е бил този за наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по повод на стоките, за които са издадени посочените фактури от "М. Г." ЕООД и от "СБЗ Грейс" ЕООД.

Първоинстанционният административен съд е обусловил приложимостта на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал. 2 посочената разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ,

ал. 2 и 3 от ЗДДС. Съгласно последната норма данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25 ,

ал. 3 ЗДДС. Извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. Според съда, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури, а е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. В случая, от събраните в хода на процеса доказателства, не може да се установи прехвърляне право на собственост върху стоките от преките доставчици на жалбоподателя, поради което не са налице доставки на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Според съда въпреки извършените насрещни проверки на дружествата не са представени категорични доказателства за реалното извършване на процесните сделки. Първоинстанционният административен съд е приел също, че не е установено дали преките доставчици разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките - лицензи, разрешителни, нает персонал, машини и съоръжения, транспортни средства и др. Не са представени други първични документи, свързани с доставките от тях – договори, анекси, кантарни бележки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листи, фактури за гориво и други документи, доказващи реалното извършване на доставката, както и заверени копия на транспортни документи за извършеното транспортиране на зърното и осчетоводяване на направените за транспорта разходи. Не са представени документи относно съхранението и транспортирането на стоките – кой организира транспорта, за чия сметка е той, документи за собствени или наети МПС, трудови договори на наети шофьори и др. Не се установява по безспорен начин, че стоката по процесните фактури е предадена, съответно получена от жалбоподателя и индивидуализирана, поради което съдът е счел, че липсва доставка на стоките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че е направена проверка само в счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчиците, а освен това не е изследвана реалността на документираните с процесните фактури доставки.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът подробно е изложил фактическата страна по спора и е анализирал приложените материалноправни разпоредби, които обосновават отказването на правото на данъчен кредит, като по принцип те са правилни. По делото се установява, че процесните фактури реално са издадени от посочените доставчици и те са действащи фирми, че данъкът е начислен по повод доставките, като е осъществено и плащане по тях. Оспорва се реалността на доставките, като правилно не е имало произнасяне относно произхода на стоките по тях, понеже той не е елемент от правото на приспадане на данъчен кредит. Отказването на претендираното право е обосновано единствено от липсата на доказателства за транспортирането на стоката и за конкретното й предоставяне на ревизираното дружество, за да се обоснове прехвърляне на правото на собественост, респ. възникване на данъчно събитие, понеже доставчиците са фирми - прекупвачи. От експертизата по съдебно-счетоводната експертиза по категоричен начин се установява, че при ревизираното дружество са постъпили в складовете му количествата по фактурите от посочените доставчици, съгласно складови разписки, като те са осчетоводени в счетоводството му въз основа на тях и фактурите. Основната дейност на ревизираното дружество е угояване на прасета с цел производство на месо и различни видове колбаси. Експертът установява, че цялото закупено количество е вложено в дейността на дружеството за изхранване на отглежданите животни, като няма осъществени продажби на трети лица от процесната стока. Така по делото се установява наличността на стоката, предмет на фактурите, като по отношение на първия доставчик се установява, че той е осъществявал транспортирането на стоката. При това и след като по делото са представени доказателства относно постъпването й в складовете на дружествата следва да се обсъди като правнорелевантен факта на предаването на стоката, за което са представени доказателства. При това следва да се постави допълнителна задача на експерта, но не с такава формулировка, като тази в касационната жалба. При новото разглеждане на делото следва по конкретните доставки да се установи прехвърлянето на правото на собественост по процесните доставки. Съдът е следвало да прояви процесуална активност като укаже на жалбоподателя кои правнорелевантни факти следва да доказва. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с дадените указания.

При този изход от делото съдебни разноски не се дължат.

Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 1359 от 07. 06. 2011 г. по адм. дело № 4079 по описа за 2010 г. на административен съд – гр. В..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Ш./п/ М. З.

З.Ш.