Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трансинг” АД, гр. П., чрез Изпълнителния директор В. М. против Решение № 890/18. 06. 2010 г., постановено по адм. д. № 2174/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Трансинг” АД против Заповед № РД-18-48/03. 06. 2009 г. на ИД на АГКК, с която, на осн. чл. 49 ал. 1 ЗКИР, са одобрени КК и КР към нея за землището на гр. П., досежно собствен на дружеството имот, представляващ „гаражна площадка” – терен 4 900 кв. м., който не е отразен в КК и КР. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, както и допуснатата и приета, неоспорена от страните, СТЕ.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че процесният имот попада частично в имоти с идентификатори 540. 1100, 540. 534 и 539. 3, записани на собственици, различни от жалбопродателя. Констатирано е от решаващият съд, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми като са спазени изискванията на чл. 43 ал. 1 ЗКИР и чл. 14 ал. 1 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР.

КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49 ал. 1...