Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационните жалби на областен управител на област П., на А. Б. П. от гр. Р. и дружество „Е. Х.“ ЕООД със седалище с. Д. лаг, общ. Радомир против решение № 69 от 20. 05. 2011г., постановено по адм. д. № 91 по описа за 2011г. на Административен съд – Перник. Иска се отмяната му като постановеено в нарушение на материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационнити жалби – Общински съвет – Радомир чрез процесуалния си представител оспорва основателността им.

Заинтересованите страни“Бесттехника ТМ“ – гр. Р., община Р. и Г. Щ. Д. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на трите касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което а допустими за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд – Перник, сезиран с оспорване на решение № 9 по протокол № 1 от 25. 01. 2011г. на Общински съвет – Радомир, с което общинският съдет е одобрил план-сметката за необходимите разходи о поддържане чистотата на територията на община Р. за 2011г. и е определил данъчната оценка на имотите като основат за определяне на таксата битови отпадъци . Прекратил е производството в частта, с която се обжалва решението на общинския съвет досежно одобряване на план-сметката за необходимите разходи за поддържане на чистотата на територията на община Р. за 2011г.

В трите касационни жалби основните оплаквания касаят решението, в частта, с която е отхвърлено оспорването на решението на общинския съвет досежно прилагане на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, даваща основание за определяне на таксата битови отпадъци съобразно данъчната оценка на имотите. Оплаквания за неправилност на решението, в частта му с която оспорването на план-сметката за необходимите разходи за поддържане на чистотата на територията на община Р. за 2011г., не са направени. Основният спор по делото, разрешен чрез отхвърляне на оспоравено на областния управител на област П. и жалбите на присъединилите се към него фицически и юридически лица, касае законосъобразното прилагане на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ от общинския съвет. Тази разпоредба предоставя възможност на общинските съвети при определяне на таксата битови отпадъци за съответната година да определят основа за таксата, в случаите, когато основното правило, заллегнало в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за определяне таксата битови отпадъци съобразно количеството им, не може да намери приложение. Първоинстанционният съд е обсъдил направените в жалбите оплаквания за липсата на конкретни мотиви относно използването на алтернативната възможност, посочена в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като е приел, че решението не страда от порок – липса на мотиви. Такива, според съда, са изразени в хода на обсъждане на приетото решение, а възможността да се определи таксата битови отпадъци за 2011г. въз основа на данъчната оценка, е обсъдена и в постоянните комисии, т. е. мотивите на органа се съдържат не в текстовата му част, а в документите и становищата, подготвящи неговото приемане.

Решението на Административен съд – Перник е валидно, допустимо и правилно.Правилни са изводите на административния съде за спазване на административнопроизводствените правила, установяващи начина на откриване на прозиводството по издаване на общия административен акт, както и правилата за участие на заинтересованите страни в административното производство. Спазено е изискването на чл. 69, ал. 2 от АПК, за предоставяне на срок, не по-малък от един месец за участието им в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от АПК , размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Следователно, както правилно се сочи в жалбите на оспорващите, общинският съвет следва да обоснове необходимостта от прилагане на алтернативната възможност за определяне на ТБО въз основа на данъчната оценка на имотите. Нормите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ регламентират две законосъобразни възможности за определяне на дължимата такса битови отпадъци, поставени в условията на алтернативност. Прилагането на втората възможност, посочена в ал. 2 на чл. 67, е поставена в зависимост от невъзможността да се приложи първата. Именно невъзможността на да се приложи ал. 1 на чл. .67 от ЗМДТ следва да се обсъди в мотивите на административния акт. В случая съдът е приел, че това е направено и мотивите за прилагане на ал. 2 от чл. 67 от ЗМДТ се съдържат в съпътстващите решението на общинския съвет актове. Видно от съдебното решение съдът не е обсъдил по същество мотивите за прилагане на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, които според него се съдържат в решенията на постоянните комисии и обсъждането на решението по време на приемането му. От представените по делото доказателства, съдържащи се в преписката, постоянните комисии на общинския съвет не са подложили на обсъждане въпроса дали таксата за да се събира според количеството на битовите отпадъци или на основата на данъчната оценка на имотите. Видно от протокола на проведенето на 25. 01. 2011г. заседание обаче, общинският съвет е подложил на обсъждане начина на определяне на таксата битови отпадъци, като е приел, че вторият предвиден в закона начин на определяте на таксата е по-справедлив, тъй като размерът е пропорционален на данъчната оценка, а е налице и невъзможност таксата да се определи според броя на ползвателите.Предвид доказателствата, приети в преписката, правилни и обосновани са изводите на съда, че мотиви за прилагане на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, са налице. Съдът обосновано е приел за неоснователни възраженията в оспорването на областния управител и на физическите и юридическите лица. Превилни са изводите за материална законосъобразност на оспореното решение на общинския съвет. Предвид изложеното, решението на Административен съд – Перник следва да се остави в сила. Същото е правилно и в частта, с която оспорването на решението на общинския съвет досежно план-сметката за резходите за по поддръжане на чистотата на територията на общината а 2011г., е оставено без разглеждане. План-слетката не представлява индивидуален административен акт, а е акт, подготвящ решението по чл. 67 от ЗМДТ, същият ан подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а се контролила от Сметната палата. Предвид изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 20. 05. 2011г., постановено по адм. д. № 91 по описа за 2011г. на Административен съд – Перник. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Т. К. Т.К.