Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с § 4, ал. 2 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на НАП, срещу решение № 950/21. 07. 2006 г., постановено по адм. д. № 1883/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че решението в частта, в която е отменен ДРА № 5/28. 05. 2004 г. на данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 723/28. 10. 2004 г. на директора на РДД - Варна, с които на Г. Й. Т. са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. - 11 468. 31 лв., за 2001 г. - 73 214. 04 лв. и за 2002 г. - 15 587. 15 лв., както и лихви в общ размер на 26 873. 43 лв., е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се от касационната инстанция да отмени решението и постанови друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображенията са, че съдът не е дал отговор на основния въпрос по делото има ли несъответствие в имущественото и финансово състояние на данъчния субект по смисъла на чл. 109, ал. 5 от ДПК отм. . Твърди се, че от данните по делото се установяват доходи с недоказан произход във връзка с установени извършени от лицето разходи, тъй като сумите представляват отрицателно салдо на парични средства за съответната година и не могат да бъдат налични парични средства през следващата година. Съдът не е изпълнил задължението си да определи данъчната основа въз основа на събрани от данъчно задълженото лице доказателства, поради което не са оборени изводите да данъчния орган. Установена е пълна липса на данни за реално вложени материали, отнасящи се пряко до процесните...