Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на Б. С. В. от гр. Р. срещу решение № 7452 от 11. 07. 2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

О. К. за защита от дискриминация моли решението да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни М. Б. Д. и Л. Д. А., и двете от гр. Р., не са взели отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 221, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 7452 от 11. 07. 2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г., Върховния административен съд, Пето отделение е отхвърлил жалбата на Б. С. В. от гр. Р. против Решение № 59 от 29. 11. 2006 г., постановено по преписка № 14/2005 г. на Комисия за защита от дискриминация. Съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Решението, предмет на касационното производство не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания.

Съдът е разяснил делото, преценил е всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните. Към решението са изложени и изискващите се от чл. 189, ал. 2 ГПК мотиви. Твърдението на касатора, което е в обратна посока не е обективно. По всяко конкретно оплакване за наличие на дискриминация са изложени мотиви от които става ясно по какви причини е прието, че не е налице проява на дискриминация. Доказателствената тежест да установи, че по отношение на него е упражнена дискриминация е на лицето, което твърди това обстоятелство. Тази даказателствена тежест се отнася както за производството пред административния орган – Комисия за защита от дискриминация, така и в това по чл. 68 ЗЗД пред Върховния административен съд. В конкретния случай Велинова не е доказала, че по отношение на нея е била осъществена дискриманация.

Разпоредбата на чл. 12 от Закона за държавния служител и едногодишния срок на изпитване правилно са били обсъдени в контекста на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Обосновано и във връзка със сложилите се отношения спрямо Велинова в работната й среда е позоваването на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, съгласно която не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1 от същия закон, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й.

Правилно тричленният състав на ВАС е отчел, че независимо от редица неудачни въпроси, зададени на жалбоподателката по провоначалното дело при провеждане на интервюто за постъпване на работа тя е получила най-голям брой точки от всички кандидати и е била назначена на длъжността "Младши експерт – Опасни химични вещества" в отдел "ПДУР".

От данните по административната преписка, както и от даказателствата по първоначалното дело категорично се налага извода, че по отношение на Б. С. В. от гр. Р. не е доказано наличие на дикриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация. Изследвайки спорните правоотношения тричленния състав на ВАС правилно е приложил и материалния закон.

Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати в обжалваното решение.

По изложените в настоящите мотиви съображения настоящият петчленен състав на ВАС възприема подадената касационна жалба като неоснователна и оставя в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7452 от 11. 07. 2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Т./п/ А. Е./п/ Н. М./п/ М. П. М.М.