Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление гр.

, [улица], против решение № 1003 от 17. 05. 2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 2133/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001614000901-091-001 от 15. 05. 2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с решение № 582 от 22. 07. 2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. П..

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа наличие на реални доставки на строителни и рекламни услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС от доставчиците [фирма], [фирма] и [фирма], за което своевременно били представени договори, приемо-предавателни протоколи (ППП) и доказателства за плащане, включително и за последващи доставки към [фирма]. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред АСП РА за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01. 12. 2008 г. – 31. 12. 2011 г. и по ЗКПО за периода 01. 01. 2008 г. – 31. 12. 2011 г. на касатора са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано...