Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 29. 10. 2010г. по гр. д.№ 320/ 2010г., с което ОС С. З. е отхвърлил предявения от П. Г. П. иск срещу [фирма]- С. З. и Н. а. „П. и.” [населено място] за сумата 10 000 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

Жалбоподателят – П. Г. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Ответникът [фирма]- С. З. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка

за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от П. Г. иск срещу [фирма]- С. З. за сумата 10 000 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. Установено е по делото, че ищецът е отдал под аренда собствената си нива на ТПК „С.” – [населено място], като сключил договор за аренда за срок от четири стопански години, като процесният недвижим имот се намира в непосредствена близост до автомагистрала „Т.”. Със споразумение между ТПК „Съгласие” [населено място] и [фирма] [населено място] на 01. 02. 2007г., подизпълнител на участъци от автомагистралата, дружеството е получило съгласие да насипва върху определени парцели, в които влизал и имотът на ищеца, материали от изкоп – хумус. След това насипният материал трябвало да бъде заравнен с механични средства, съгласно уговорките в договора. От заключението съдебно-техническа експертиза е установено, че са извършени действия по депонирането на земни маси върху имота, в резултат на което той е относително затревен и заравнен, насипани били пръст, камъни и примеси на други материали и имало проведена подготовка за насипване с хумус, но такова не било извършено. В съдебно заседание експертите са заявили, че не е в компетентността им да определят категорията на земята, но евентуална нейна прекатегоризация няма да се отрази съществено на пазарната стойност на процесния имот, тъй като тази стойност е в много по-голяма степен функция от местоположението на имота, в близост до основна пътна артерия, каквато е автомагистрала „Т.”. Установено е по делото, че ответникът [фирма] [населено място] е сключил договор за подизпълнение с [фирма] [населено място], за построяването на участък от магистралата минаващ покрай [населено място]. Строителството на този участък е било извършено от подизпълнителя и на строителния обект работници на ответника не са присъствали, като всички действия по строителството на пътя са извършвани от служители и работници на дружеството [фирма] [населено място]. При тези данни, съдът като е приел, че съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и че тази отговорност касае чужди виновни противоправни действия и се поражда при наличие на няколко предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, е изложил съображения, че ответникът [фирма] [населено място] не би могъл да отговаря за действия извършени от работници, с които то не е в трудови или други правоотношения, обуславящи отговорността му като възложител и разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ, касаещ отговорността за щети на лице, което по “писмен договор с възложителя изпълнява строежа”. Изложени са съображения и за това, че вредите на ищеца, ако са настъпили такива биха могли да обусловят претенции към арендатора ТПК ”С.”-с.К. поради лошо изпълнение на поети от него договорни задължения, но такъв иск не е предмет на разглеждане в настоящето производство.

В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил процесуален въпрос за задължението на съда да даде точна правна квалификация на иска и материалноправени-за възможността вреди по чл. 49 ЗЗД да настъпят и в резултат на правнорегламентирана дейност, както и за приложението на нормата на чл. 163 ЗУТ при спор за вреди от извършване на строеж и относно предпоставките, при наличие на които строител - възложител по смисъла на чл. 163, ал. 4 ЗУТ може да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинени вреди от строителство, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение постановено по реда на чл. 290 ГПК, от 25. 05. 2010г. по гр. д.№738/2009г. на ІV то г. о. на ВКС, в което е прието, че задължение на съда е да даде квалификация на спорното право, решение от 02. 02. 2010г. по гр. д.№138/2009г. ІІІ ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, в което е прието, че въззивният съд определя вярната правна квалификация и решение от 27. 11. 2008г. на Пловдивски АС, влязло в сила, тъй като не е допуснато касационното му обжалване с определение от 16. 02. 2010г. по гр. д.№1053/2009г. ВКС, в което е прието, че отговорността е по чл. 49 ЗЗД на възложителя в случаите на чл. 163, ал. 3 и чл. 169 ЗУТ

С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да даде точна правна квалификация на иска и материалноправния - за възможността вреди по чл. 49 ЗЗД да настъпят и в резултат на правнорегламентирана дейност, тъй като същите са намерили своето точно тълкуване в задължителната практика, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - решение от 02. 02. 2010г. по гр. д.№138/2009г. ІІІ ВКС, представено от жалбоподателя, решение от 08. 02. 2011г. по гр. д.№545/2010г. ІV-то го. на ВКС и решение от 23. 07. 2010г. по гр. д.№1025/2009г. ІV-то г. о. на ВКС, поради което е преодоляно противоречивото им решаване от съдилищата, а и не се налага даването на ново тълкуване, поради неправилност на съществуващото такова.

По материалноправния въпрос относно предпоставките, при наличие на които строител - възложител по смисъла на чл. 163, ал. 4 ЗУТ, може да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, настоящия съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал отговор на същия в противоречие със задължителна практика на ВКС по смисъла на т. 1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС изразена в решение от 12. 01. 2011г. по гр. д.№1932/2009г. ІІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че отговорността по чл. 163, ал. 3 ЗУТ не е пряко обусловена от наличие на писмен договор с възложител в инвестиционния процес.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ДОПУСКА

касационното

обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на решение от 29. 10. 2010г. по гр. д.№ 320/ 2010г. на Окръжен съд С. З. по жалба на П. Г. П..

ДЕЛОТО

да се докладва на Председателя на ІV-то г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 200 лева, за което да се съобщи на П. Г. П..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: