О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 757

С., 26. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1129/2010 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищцата Е. К. В., приподписана от процесуалните й представители - адвокати П. и И. против въззивно решение от 18. 3.2010 г. по гр. д.№460/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в. о., ІV-Б състав.

С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25. 6.2008 г. по гр. д.№9823/2005 г. по описа на Софийския районен съд, 45 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. К. В. от [населено място] против Ю. К. В. от [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.V ЗЗД и чл. 135 ЗЗД.

Въззивната инстанция е приела, че по делото не са налице доказателства, които поотделно или при съвкупната им преценка да установяват при пълно доказване липсата на намерение за реално сключване на договор за покупко-продажба на имота. Освен това е прието, че по делото не е установено дарствено намерение на продавача по договора. Относно иска по чл. 135 ЗЗД е прието, че искът е неоснователен, тъй като ищцата няма качеството на кредитор, който да е бил увреден от процесната сделка.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен процесуалноправен въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС, и по материалноправен...