Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение от 25. 03. 2011г. по гр. д.№ 931/ 2011г. на АС София, с което е потвърдено определение от 20. 01. 2011г. по гр. д.№14420/2010г. на ГС С. за прекратяване на производството по иск на [фирма] срещу Столична [община] като недопустимо.

Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне.

С искова молба от 13. 12. 2010г. [фирма] е поискал да бъде осъдена Столична [община] на основание

чл. 76, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 301745

,

лева,

размер на обезщетението за отчуждаването на собствения му недвижим имот

, който е

определен с решение на административен съд, което не му е заплатено изцяло

, ведно със лихва за забава.

С определение от 20. 01. 2011г. по гр. д.№14420/2010г. на ГС С. е прекратено производството по този иск като недопустимо, тъй като защитата на права при отчуждаване на недвижим имот следва да се търси по административен, а не по граждански ред с оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от Закона за общинската собственост.

С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

Въззивният съд е въдприел изводите на първоинстанционния съд за това, че след като

с решение на административен съд е

определен

размера на паричното обезщетение

дължимо се при отчуждаване на недвижим имот, то с

роковете, в който общината следва да заплати обезщетението, ведно с лихвите, които в разглеждания случай се дължат по силата на чл. 29, ал. 4 от ЗОС, както последиците от неизпълнението на задължението за обезщетяване са установени в Закона за общинската собственост, чиито разпоредби изключват приложението на общите гражданско-правни норми и съдебната защита по реда на ГПК.

Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят е просрочила като основание за допустимост на частната жалба разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посочва, че процесуални въпроси, които да са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са за възможността гражданския съд да разгледа спор за реално плащане на обезщетение за отчужден имот, когато общината е направила частично плащане, както и за възможността за присъждане на лихви за забава и за допустимостта на производство пред граждански съд за обезсилване заповед за отчуждаване.

В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика.

В случая гражданския съд е бил сезиран със спор свързан с отчуждаване на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост – глава трета Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди. В тези случай съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗОбС на собствениците се дължи равностойно парично обезщетение съответстващо на пазарната цена, която биха получили за същия имот, ако го отчуждаваха на свободния пазар, в които случай споровете за размера на обезщетението се разглеждат от административния, а не от гражданския съд.

Това произтича от характера на оспорения по съдебен ред акт - властническото волеизявление, чрез което се извършва принудителното отчуждаване на имотите на гражданите и споровете по тях се разглеждат като жалби по реда на Закона за административното производство. В случая отношенията, които са възникнали между собствениците на отчуждените имоти и общината са между неравнопоставени правни субекти и се характеризират с власт и подчинение и затова предизвиканите от издадените административни актове вещноправни последици се регулират от административното, а не от гражданското право.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С оглед на така дадените отговори на поставените от жалбоподателя въпроси настоящия съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да се остави в сила. Въззивният съд правилно е приел, че е недопустимо разглеждането на спор свързан с претенции за заплащане обезщетение за отчужден имот от гражданския съд и е прекратил производството по такъв иск на [фирма] срещу Столична [община] като недопустимо.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

оставя в сила

определение от 25. 03. 2011г. по гр. д.№ 931/ 2011г. на АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: