О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 678

гр.София, 10. 05. 2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 483/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17. 01. 2011 г. по гр. д.№ 325/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Кюстендилски окръжен съд по гр. д.№ 414/ 2009 г., като по този начин е уважен предявеният от С. Т. Н. против касатора иск, квалифициран по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за сумата 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл. 308 от НК. За разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв исковата претенция е отхвърлена.

Въззивното решение е обжалвано само от П. и по отношение на осъдителната спрямо нея част. Следователно в частта, в която искът е отхвърлен, това решение следва да се счита влязло в сила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд, в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 23. 12. 1968 г., не е отчел всички конкретно значими обстоятелства, въз основа на които да определи какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение. Твърди, че в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на...