Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от К. И. Б. от [населено място], приподписана от адв. Ц., против въззивно решение №44/21. 7.2008 г. по гр. д.№1963/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. о., втори състав.

С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18. 6.2007 г. по гр. д.№1998/2006 г. по описа на Софийския градски съд, І-1 състав, с което е отхвърлен предявения от К. И. Б. от [населено място] срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите и Министерството на вътрешните работи иск с правно основание чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 ЗОДВПГ за заплащане на сумата 3340000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наложена принудит4елна административна мярка по чл. 76, ал. 3 ЗБДС, за периода от 23. 10. 2001 г. до 06. 6.2006 г., като неоснователен и недоказан.

Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал претенцията си, тъй като ангажираните по спора доказателства са неотносими към предмета на делото и се отнасят до друг случай, при който е налице отменен административен акт, а относно твърдяния от ищеца административен акт не е доказана отмяна на административния акт, от което се черпят правата по чл. 1 ЗОДВПГ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ прилагането на чл. 32, ал. 1 и чл. 35, във връзка с чл. 6, ал. 4 и чл. 7 от Конституцията на РБ. Касационният жалбоподател счита, че ВКС следва да се произнесе по въпроса доколко значимо за развитието на съдопроизводствената процедура е фактическия отказ на съда за установи факти от съществено значение за решаване на едно дело – чл. 124, ал. 5 ГПК – наличие на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение, като впоследствие мотивира решението си именно на основание за неустановени факти. Сочи се, че Х. за правата на човека, чл. 6 гарантира на индивида право за справедлив и безпристрастен съд. В останалата част от изложението се излагат отделни факти, обстоятелства и доказателства от спора, въз основа на което ако това се възприеме от съда, то за осъждането на ответника ще трябва само да се прояви нужния професионален морал и съвест от съдиите и те да определят паричния израз на размера на моралното му увреждане. Сочи се също така, че съдът следва да разгледа въпроса доколко задължението на административния орган да спазва закона при налагането на принудителна административна мярка/неспазване на чл. 11 З./ може да бъде съзнателно и преднамерено пренебрегнато, без да се даде шанс на пострадали яда защити конституционното си право на свободно придвижване. Излага се, че съдът следва да се произнесе по въпроса, до каква степен правораздаващите органи и докога ще толерират своеволията на самозабравили се длъжностни лица, като си визира заповед на Р. П., установяваща “споделена компетентност” и равнозначна на абсолютна безотговорност.

Моли се за уважаване на касационната жалба, отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд.

Ответниците по касация – Държавата, представлявана от министъра на финансите и Министъра на вътрешните работи, както и контролиращата страна – Прокуратура на Р. Б. не заявяват становища в настоящото производство.

Изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т. 1 от ТР №1/19. 02. 2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на бланкетни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №44/21. 7.2008 г. по гр. д.№1963/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. о., втори състав,

по касационна жалба, вх.№7120/27. 10. 2008 г., подадена от ищеца К. И. Б., приподписана от адв. А. Ц..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: