Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 09. 07. 2010г. по гр. д.№2931 / 2008г., с което Софийски ГС е отхвърлил искове срещу С. и Д. В. и Т. А. за прогласяване нищожност на алеаторен договор на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД поради противоречие със закона и липса на основание, както и иска с правно основание чл. 282 ГПК отм..

Жалбоподателките И. Г. Т. и Ц. Г. С. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка

за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове на И. Г. и Ц. Г. срещу С. и Д. В. и Т. А. за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД поради противоречие със закона и липса на основание на алеаторен договор от 16. 03. 1991г., сключен с нотариален акт №130/1991г. на нотариус при РС София, по силата на който Г. А. е прехвърлил на съпругата си Б. Г. апартамент в [населено място], срещу задължението на последната да се грижи за него и да го издържа, както и иска с правно основание чл. 282 ГПК отм. за делба на процесния апартамент. Прието е за установено по делото, че прехвърлителят Г. А. е починал на 16. 06. 2001г. и ищците Ц. и И. Г. са негови наследници - дъщери от първи брак. Установено е съща така, че и приобретателката Б. Г. е починала на 21. 10. 2005г. и нейни наследници са С. и Д. В./ деца/ – ответници по иска. Като ответник по делото е конституирана и Т. А., внучка на починалата, на която тя с нотариален акт №133/2001г. на нотариус при РС София, на първи август е направила дарение на процесния апартамент. При тези данни съдът е приел, че не е налице нарушение на закона със сключване на договора за издръжка и гледане, нито е налице липса на основание. Възможността да се търси издръжка между съпрузите не съставлява липса на основание при сключване на договор за издръжка и гледане. Съдът е приел, че макар и страните по сделката да са били в брак от 14. 01. 1988г. имотът не е станал СИО при сделката, тъй като съпругът който прехвърля имота няма принос по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК, поради което и по късно извършеното дарение е породило действие. Не е налице съсобственост между страните по делото и затова е отхвърлен и иска за делба.

В изложение към касационната си жалба, за да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпрси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно може ли да се изключи презумпцията за общност по чл. 19 СК отм., когато единият съпруг прехвърля на другия свой собствен имот срещу поето от последния задължение да го издържа и гледа по време на брака помежду им, както и за значението на законовото задължение съпрузите да се издържат при нужда - чл. 18 СК отм., като сочещо на липсата на основание при сключване на договор за издръжка и гледане помежду им.

При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените за разглеждане въпроси в изложението на жалбоподателите. На въпроса за това може ли да се изключи презумпцията за общност по чл. 19 СК отм., когато единият съпруг прехвърля на другия свой собствен имот срещу поето от последния задължение да го издържа и гледа по време на брака помежду им, съдът е дал отговор в съответствие с постоянната и задължителната практика на ВКС намерила израз в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение от 05. 08. 2010г. по гр. д.№ 1136/2009г. на ВКС, решение от 12. 01. 2011г. по гр. д.№ 1150/2009г. на ВКС и решение от 29. 04. 2010г. по гр. д.№909/2009г. І г. о. ВКС. В същата е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е възмезден договор, сключен от двамата съпрузи като страни по сделката, правата им в правото на собственост са съобразно постигнатите уговорки по договора, като се отчита и приноса на всеки от съпрузите в придобиване на имуществото. При съобразяване с тази именно практика съдът е приел, че спорния апартамент не е бил обект на съпружеска имуществена общност, защото е изключен приноса на мъжа в придобиването му, с оглед постигнатото договореност между страните.

Въззивният съд е дал отговор в решението си и на въпроса за значението на законовото задължение съпрузите да се издържат при нужда-чл. 18 СК отм., като сочещо на липсата на основание при сключване на договор за издръжка и гледане помежду им, в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение от 07. 09. 2010г. по гр. д. №5114/2008г. І-во г. о. на ВКС и решение от 10. 05. 2010г. по гр. д.№ 1190/2009г. ІІІ г. о. на ВКС, съобразно която съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред е основанието за сключване на договор за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, а не само нуждата от финансово подпомагане, тъй като иначе ще се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да осигури необходимите му лични грижи в критични за него моменти. Прието е също така, че сключването на този вид договор се основава на общото правило на чл. 9 ЗЗД за свобода на договарянето доколкото не противоречи на повелителни правни норми и на добрите нрави, в какъвто смисъл е и даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение.

В разглеждания случай по материалноправните въпроси жалбоподателките не излагат аргументи относно приложимостта на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се сочи конкретни доводи, за това че разгледаните от въззивният съд въпроси са от значение за точното прилагане на закона, т. е. за еднообразното му тълкуване, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. Няма конкретни съображения, че че липсва разрешение на тези въпроси, или даденото разрешение в практиката е неправилно и следва да бъде променено.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА

касационно

обжалване на решение от 09. 07. 2010г. по гр. д.№2931 / 2008г. на Градски съд С., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по жалба на И. Г. Т. и Ц. Г. С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: