ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624

София, 28. 04. 2011г.

Върховният касационен съд на Република България

, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 1230 по описа за 2010г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на П. А. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 28.ІV.2010г. по в. гр. д. № 271/2010г.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] в писмения си отговор по чл. 287 ал. 1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално

допустима.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение Р. по въззивна жалба само на ищцата е потвърдил решението на Русенския РС 15.ІІ.2010г. по гр. д. № 4721/2009г. в частта, с която е са отхвърлени предявените от П.П. срещу [фирма] иск за разликата над 1176. 39лв. до 3000лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, изразяващи се в разликата между пенсия и заплатата, която би могла да бъде получавана, и иск за присъждане на 1200лв., представляващи равностойността на купони за храна.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че разликата между получаваната от ищцата пенсия за инвалидност и заплатата, която би могла да получава, ако беше на работа на длъжността “пресьор”, следва да се пресметне според чистото за получаване трудово възнаграждение с приспаднати задължителни осигуровки и Д., тъй като това...