Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на Б. Р. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 24.ІІІ.2010г. по в. гр. д. № 100/2010г.

Ответницата по касационната жалба Р. Б. Т. от [населено място] не е дала отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално

допустима.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение Х. е потвърдил решението на Хасковския РС 23.ХІ.2009г. по гр. д. № 1438/2009г., с което са отхвърлени предявените от Б. Р.Б. срещу Р. Б.Т. искове с правно основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, предмет на нот. акт № 104/1994г. поради противоречие със закона и добрите нрави и при липса на съгласие.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на прехвърлителя Р. В. и съпругата му Р. В., че разпореждането с него от последния без участието на съпругата му е в нарушение на чл. 22 ал. 2 от СК отм., но с оглед липсата по делото на данни Р. В. да го е оспорила в шестмесечен срок от узнаването, то е породило действие и по отношение на нея, при което няма нарушение на закона или друго противоречие, както и липса на съгласие. По претенцията за нищожност поради нарушение на добрите нрави, тъй като имотът бил прехвърлен на непълнолетно лице и прехвърлителят нямал нужда от издръжка и гледане, съдът е приел, че няма законна пречка кредиторът към момента на сключване на алеаторния договор за няма непосредствена нужда от гледане или издържане, с оглед характера на договора, с който длъжникът поема задължение за в бъдеще, и факта, че продължителността на неговата престация е свързана с бъдещо неопределено във времето събитие /смъртта на кредитора/, не може да се говори за накърняване на добрите нрави. Освен това няма законна забрана длъжникът да престира по договора само личен труд и средства, това той може да прави и чрез трети лица, в случая страните по договора са уговорили, че до навършването на пълнолетие на длъжницата, грижите и необходимите средства ще бъдат полагани от нейната майка и законен представител, което не е в нарушение нито на закона, нито на нравствено етични норми.

В изложението на Б. Р.Б. по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК и допълнението към него, представено в изпълнение на указание, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи, че въззивният съд се произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика /без да сочи такава/, приемайки, че разпореждането на прехвърлителя с процесния имот поражда действие за другия съпруг, въпреки че няма съгласие от нея по чл. 23 от СК отм., че договорът има възможен предмет, въпреки че приобретателката е непълнолетна и не е в състояние да изпълнява поетите задължения, а майка й не е поела задължение по договора, че не е изключил нотариалния акт от доказателствата по делото, въпреки че касаторът го оспорва и не е открито производство за проверка на истинността му, тъй като ищцата не е заявила, че желае да се ползва от него. Съдът се произнесъл и по съществени процесуални въпроси в противоречие със закона и практиката, тъй като не интерпретирал чл. 22 ал. 3 във вр. с чл. 23 от СК отм., чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 193 ал. 2 и чл. 194 ал. 2 от ГПК.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.

По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290 ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т. 1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първите два въпроса това е така, тъй като в атакуваното решение липсват изводи по приложението на чл. 23 от СК отм. по претенция, основана на разпореждане само от единия съпруг с имот, представляващ съпружеска общност, както и изводи за значението във връзка с претенцията за нищожност на алеаторния договор с непълнолетно лице на обстоятелството, че майката на приобретателката не е поела задължение по договора. По третия въпрос това е така, тъй като ищецът, сега касатор, не е оспорил своевременно истинността на нотариалния акт /изявление в този смисъл той е направил за първи път в хода на устните състезания пред въззивния съд/, поради което не е провеждано производство по чл. 193 и чл. 194 от ГПК. При това положение не е налице основната предвидена в чл. 280- ал. 1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.

За пълнота следва да се отбележи и че в разглеждания случай касаторът не е посочил и представил доказателства за твърдението си за наличие на противоречива практика на съдилищата, нито е обосновал наличието на твърдяното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване - липса на съдебна практика по поставените въпроси, или необходимост тя да бъде осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени или променена поради неточно тълкуване на закона /Така т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд № 70 от 24.ІІІ.2010г. по гр. д. № 100/2010г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: