Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. А. Д. срещу решение № 112/02. 12. 2016г., постановено по адм. дело 271/2016г. на Административен съд – Шумен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на ново решение, с което да се отмени процесното решение и обжалваното волеизявление на председателя на Районен съд – В. П и делото да се върне на последния с указания за ново произнасяне по същото искане за издаване на свидетелство за съдимост, като в свидетелството бъде вписано, че молителят не е осъждан. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната в производството страна – Председател на Районен съд – В. П не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на постановеното съдебно решение. Намира, че АС – Шумен е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК по следните съображения:

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Л. А. Д. срещу волеизявление на председателя на Районен съд -В. П да бъде вписано обстоятелство, относно осъждане по НОХД № 483/2011г. на Районен съд - Шумен в свидетелство за съдимост рег. № 1152/10. 09. 2016г. на Районен съд - В. П.

При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд формира извод, че предмет на обжалване е волеизявлението на председателя на Районен съд - В. П от 10. 09. 2016г., с което той приема, че към тази дата сроковете по чл. 86 и сл. от НК не са изтекли и Л. А. Д. не е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 1483/2011г. на РС-Шумен. Първоинстанционният съд приема, че обжалваното волеизявление е обективирано в писмо с изх. № 127/10. 09. 2016г./стр. 7 от делото/ и същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Жалбоподателят по делото не оспорва факта на осъждането, а волеизявлението за издаване на свидетелство за съдимост с вписване на това осъждане, тъй като същият счита, че за него е настъпила реабилитация по право.

Първоинстанционният съд обосновава извод за правилно приложение на разпоредбите на чл. 85 и сл. от НК от председателя на Районен съд – В.П.П преценка на представените доказателства е прието, че Д. е осъден с присъда № 139/28. 11. 2012год. по НОХД № 1483/2011г. на Районен съд - Шумен, на 500лв. глоба. Тази присъда е влязла в сила на 09. 07. 2013год., но наказанието по нея не е изпълнено. От приложеното по делото писмо № 2482/30. 08. 2016г. на Районен съд - Шумен /л. 25/ е изведено, че на 10. 07. 2014г. за наложеното на Д. наказание е издаден изпълнителен лист, който с писмо изх. № 7976/15. 08. 2014г./л. 27/ е изпратен от Директор на офис НАП Шумен на Директора на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Бургас.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема, че посочените по – горе действия са осъществени от надлежните органи, предприети спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, които са прекъснали давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и от този момент съгласно чл. 82, ал. 3, изр. 2 от НК е започнала да тече нова давност.

Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд извежда, че Председателят на Районен съд - В. П правилно приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 82, ал. 4 от НК, съгласно която независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Развити са съображения, че независимо от прекъсването на давността, наказанието на Д. е погасено по давност с изтичането на 3 годишен срок от влизане на присъдата му в сила, т. е. на 09. 07. 2016г.

В заключение е прието, че настъпването на реабилитация по право при погасено по давност изпълнение на наказанието ще е възможно, ако се направи аналогия и се приеме, че погасеното по давност наказание е равнозначно на изтърпяно наказание. В този случай от момента на погасяване на наложеното наказание поради изтекла давност - в случая от 10. 07. 2016г., ще започне да тече срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, като същият към датата на издаване на свидетелството за съдимост не е изтекъл.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за недопустимо.

Решаващият съд недопустимо смесва понятията за индивидуален административен акт, с който се разпорежда издаването на документ, удостоверяващ факти с правно значение, с оспорване съдържанието на самия документ, който материализира фактите с правно значение, поради което погрешно дефинира предмета на спора.

Първоинстанционният съд неправилно приема, че предмет на спора е волеизявление на председателя на РС-В. П да бъде вписано обстоятелство, относно осъждане по НОХД в свидетелство за съдимост. По същество си жалбата е срещу съдържанието на свидетелство за съдимост №1152/10. 09. 2016 г., в което не е вписана реабилитация. По делото липсва уточнение, а и с жалбата не се твърди, че се оспорва волеизявлението, обективирано в писмо №127/10. 09. 2016 г. на председателя на РС-В. П.

Цитираното писмо е част от производството по издаване на свидетелството за съдимост - то е постановено в отговор на молба вх. № 4359/07. 09. 2016г. на оспорващия, поради което по силата на чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно обжалване.

Свидетелството за съдимост е официален свидетелстващ документ. По аргумент от чл. 81, ал. 2 от АПК, съдържанието на документ може да се оспори по административен ред, но не и пред съд.

Видно от спецификите на дейността по удостоверяване на факти с правно значение, както и с оглед разпоредбата на §1, т.1 и т. 2,б.”а” и „б” от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) издаването на свидетелство за съдимост от длъжностни лица при бюрата за съдимост към районните съдилища съставлява дейност на безспорна съдебна администрация, т. е. издаването на свидетелството за съдимост е при и по повод осъществяване на административна дейност, а самото свидетелство може да се квалифицира като издадено в резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Решаващият съд неправилно е развивал съображения досежно реабилитацията по право - подобно произнасяне е извън компетентността на административния съд, строго дефинирана в чл. 128 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице, е в компетентността единствено на общия съд, в случая – на председателя на Районен съд – В. П или определен от него заместник по смисъла на Глава четвърта”Свидетелства за съдимост и справки за съдимост” от Наредба № 8/26. 02. 2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.

Първоинстанционният съд, като е разгледал спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното производство по делото прекратено. Предвид недопустимостта на решението не следва да се обсъждат останалите касационни основания.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 112/02. 12. 2016г., постановено по адм. дело № 271/2016г. на Административен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О. Б. Р. жалбата на Л. А. Д. срещу волеизявление на председателя на Районен съд – В. П да бъде вписано обстоятелство относно осъждане по НОХД № 1483/2011г. на Районен съд - Шумен в свидетелство за съдимост рег. № 1152/10. 09. 2016г. по описа на Районен съд – В. П.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 271/2016г. на Административен съд – Шумен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.