Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пловдив, чрез адв.. М като процесуален представител, против решение № 1932 от 25. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 1296/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се възражение за прекомерност на присъдените в полза на ответното дружество разноски. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските.
Ответникът – [фирма], чрез пълномощника адв.. М изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение
Ответниците - М. И. Г. и Д. И. Х. не вземат становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с изключение на частта, в която се обжалва решението на Административен съд - Пловдив относно присъдените разноски.
Разгледана по същество в допустимата част е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК - Пловдив по заявление рег. № 01-97407 от 04. 04. 2016 г., подадено от [фирма] и преписката е върната на административния орган за произнасяне по него в двумесечен срок.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Обосновал е извод, че данните по представения нотариален акт следва да бъдат отразени в КР на гр. П. предвид съществуващото задължение за административния орган да поддържа КККР в актуален вид съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗКИР. Решението в отменителната част е правилно.
Пред административния съд е оспорен мълчалив отказ на началника СГКК - Пловдив по заявление на [фирма] за регистриране на нотариален акт № 9/2016 г., с който дружеството е признато за собственик на недвижим имот - сграда с идентификатор [номер] по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03. 06. 2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № 18-4747 от 19. 06. 2015 г. на началника на СГКК – Пловдив. Образувано е административно производство по искането за изменение в КРНИ, представляващо отразяване на собствеността в сградата. По подаденото заявление липсва произнасяне от началника на СГКК - Пловдив. Формиран е мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. От данните по делото се установява, че заявителят, М. И. Г. и Д. И. Х. са записани в КР като собственици на сградата с посочения идентификатор, без отразяване на документи, удостоверяващи правата им.
В чл. 53 ЗКИР, след изменението с ДВ, бр. 49/2014 г., изрично е уредено производството по изменение на КРНИ. Съдържанието на КР е определено в чл. 30, ал. 2 ЗКИР и в него са включени данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който той черпи правото си, както и данните за носителите на другите вещни права върху имота. Предвидено е изменението в КР да се извърши при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване - чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР без издаване на заповед съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР. Тази дейност на администрацията е по поддържане на КР в актуално състояние по инициатива на заинтересованите лица. В случая е поискано изменение в КР, изразяващо се във вписване на нови данни – акта, от който заявителят черпи правата си, издаден след одобряване на КККР. Исканата промяна следва да бъде отразена в КР от административния орган, както законосъобразно и обосновано е приел съдът.
Обжалваното решение не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
С касационната жалба се оспорва решението на Административен съд - Пловдив и в частта, в която СГКК е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 850 лв. В тази част жалбата е с характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, за изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което производството следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по посочения процесуален ред.
При този изход на делото и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответника [фирма] се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1932 от 25. 10. 2016 г., постановено по адм. дело № 1296/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, в която е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК - Пловдив по заявление рег. № 01-97407 от 04. 04. 2016 г. на [фирма] и преписката е върната на административния орган за произнасяне.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 555/2017 г. на Върховния административен съд в частта по подадената от началника на СГКК - Пловдив касационна жалба срещу същото решение относно присъдените разноски и ВРЪЩА делото на Административен съд - Пловдив за разглеждането й като искане по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив да заплати на [фирма] направените за тази инстанция разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.