Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Р. от [населено място], област [област], чрез процесуален представител адвокат А. Ж срещу решение № 103 от 18. 04. 2016г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 40/2016г. С него се отхвърля оспорването на Р. Р. срещу решение № 31/14. 01. 2016г. на директора на ТП на НОИ гр. Д. с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 7011068о47 от 09. 11. 2015г. на ръководителя на "Пенсионен отдел" при ТП на НОИ гр. Д..

Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че от правна съдът неправилно приема, че се възобновява пенсията, а не че се отпуска нова пенсия. При тези неправилни констатации се допуска получаване на пенсия с много по късна дата по чл. 97 КСО, вместо в хипотезата на чл. 94, ал. 4 КСО, считано от датата на подаването на заявлението до ТЕЛК.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. Д. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. По същество се оспорва правното основание за издаване на разпореждането по чл. 97, ал. 2 КСО. Възраженията са били, че такъв извод противоречи на фактическата обстановка, която е, че жалбоподателят е имал отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, прекратена поради излекуване в известна степен и определена ТНР под 50%. След това в...