Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М., изпълнителен директор на Агенция по вписванията, чрез старши юрк. А. Г против решение № 6330/22. 10. 2015 г. по адм. д. № 5600/2015 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с действащата нормативна база и иска да бъде отменено. Твърди недопустимост на първоинстанционната жалба, поради липса на годен за оспорване административен акт, смята че оспореното писмо не било индивидуален административен акт.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е изразил становище чрез адв. М. К в писмени бележки като твърди, че решението на АССГ е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че касационният жалбоподател е следвало да извърши исканата административна услуга, изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. При наличието на законовите предпоставки, изпълнителния директор на Агенция по вписванията е длъжен да извърши исканата услуга.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, Административен съд – София-град е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията по молба вх. № 94-00-481/12. 05. 2015 г. да извърши административна услуга, изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. Съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за произнасяне по заявлението и в 14–дневен срок да издаде исканата административна услуга.
В мотивите си съдът е приел, че по молба вх. № 94-00-481/12. 05. 2015 г., с искане за предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър е подадено от [фирма], представлявано от А. М.. В законоустановения срок изпълнителният директор на Агенция по вписванията не се е произнесъл по заявлението, поради което е налице мълчалив отказ, оспорен в срока по чл. 149, ал. 2 АПК.
По същество съдът е приел, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 113 от Наредба № 1/2007 г. на МП, изпълнителният директор на Агенция по вписванията е длъжен да извърши исканата административна услуга. Решението е правилно.
Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. Безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга - изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. Исканата от жалбоподателя административна услуга е уредена в посочения чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на МП, според която Агенцията по вписванията може да предоставя цялата база данни по чл. 2 от ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР) или структурни части от нея. Целта на това производство е да се осигури принципа на „публичност“ на Търговския регистър, уреден в чл. 2а, т. 1 от ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР) и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/2007 г. на МП както и да се приложи процедурата по достъп, уредена в чл. 32 и сл. от ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР).
Правилно е приел АССГ, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административно производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването му. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.
Както правилно е приел административният съд в случая органът е задължен да издаде исканата административна услуга, която е уредена в подзаконов нормативен акт – чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на МП, която не противоречи на ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР), който е акт от по–висш ранг, съгласно ЗНА, а напротив – осигурява в пълна степен неговото правилно приложение.
Поради това е законосъобразен изводът на съда, че молителят има правен интерес от заявяване на исканата услуга.
Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в предоставяне на искания достъп до исканата база данни като извърши необходимото, за да спази изискванията както на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), така и на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г.
Решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По делото е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява дружеството пред касационната инстанция в размер на 1000 лева – договор за правна защита и съдействие от 20. 11. 2016 г. Предвид своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира, че заплатения от дружеството адвокатски хонорар е прекомерно завишен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което трябва да се присъди по–нисък размер на разноските. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева.
Въз основа на изложеното, както и с оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, която сума съответства на фактическата и правна сложност по настоящото административно дело, а също и на положените усилия от пълномощника на касационния ответник.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6330/22. 10. 2015 г. по адм. д. № 5600/2015 г. на Административен съд – София–град.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от А. М. с адрес: [населено място], [улица], [адрес], сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар по настоящето дело. Решението е окончателно.