Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „Л.“, [улица], представлявано от управителя Е. Т. З. чрез адв. Е. Са, срещу решение № 572 от 14. 12. 2015 г., постановено по адм. дело № 555/2015 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение № ПВ2-00271 от 04. 06. 2015 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район" с център гр. П.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район" с център гр. П. (БДДР - Плевен), чрез процесуален представител юрк. В. З., изпраща възражение с аргументирано становище, с което оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на [фирма], против Решение № ПВ2-00271 от 04. 06. 2015 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Дунавски район" с център гр. П., с което на основание чл. 68, т. 3а ЗВ във връзка с чл. 62, ал. 6, във вр. с чл. 61, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 118в, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) е постановен отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - водно тяло „Порови води в Неоген – Кватернера – Софийска долина“ с цел на водовземането и ползването на водния обект по заявление вх. № ПВ2-00271 от 04. 06. 2015 г., подадено от [фирма] - [населено място].
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма с подробно изложени фактически обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на материалноправните разпоредби с оглед преценката за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 1-8 от ЗВ и при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
При извършената преценка по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ на първо място административният орган констатирал, че при съобразяване на заявлението с предвижданията на влезли в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число и нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно ползване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б – 156ж.
При извършената преценка административният орган е установил, че не са налични свободни ресурси в процесното подземно водно тяло „Порови води в Неоген – Кватернера – Софийска долина“ код BG1G00000NQ030 и несъвместимост с мярка с код BGMB027 от ПУРБ 2010-2015 г. – „Забрана за издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на подземното водно тяло“ – т. е. налице е превишаване на разполагаемите ресурси на подземното водно тяло и правното основание за отказ правилно е посочено като чл. 68, т. 3а от ЗВ.
Като съобразил това обстоятелство с изискването на чл. 68, т. 3а вр. чл. 62, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗВ и постановил отказ, административният орган не бил допуснал нарушение на закона, предвид несъвместимостта на искането с наличните ресурси.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 118в, т. 1 от ЗВ същият приел, че исканото разрешение не следва да се издава, тъй като общото водовземане от подземно водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси и/или ако максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво надвишава определеното за водното тяло допустимо понижение.
Представената и приета за безспорна по делото преценка по реда на чл. 62 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) обосновал извод за липса на свободни водни количества към месец май 2015 г. за съответното водно тяло, което обстоятелство се установило и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза. Следователно, издаване на разрешение за водовземане или ползване на воден обект било в противоречие с чл. 118в, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Съдът е намерил за неоснователни доводите на оспорващия, за отчитане на прогнозни стойности занапред. В случая се установило, че оспорващия е придобил търговското предприятие [фирма], [населено място], за който имало издадено разрешение за водовземане от същото водно тяло за срок от 29. 04. 20119 г. до 29. 04. 202014 г. Количеството по това разрешително било взето предвид при определяне на свободните ресурси за 2010-2015 г.
Съдът е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е отчел прехвърлянето на предприятието на [фирма], [населено място] на [фирма], тъй като правилно е приел, че това обстоятелство е ирелевантно предвид на това, че не е налице хипотеза на чл. 79, ал. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Жалбоподателят не е упражнил правото си да уведоми Директора на БДДР – Плевен при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), както и че подаденото заявление е на самостоятелно основание от дружеството-жалбоподател. Поради това Директорът на БДДР – Плевен е бил сезиран с искане за издаване на ново разрешително за водовземане, а не с преиздване на такова чрез смяна на титуляра му. В закона ясно са разграничени двете процедури, като тази за преиздаване при заявено ползване от правата по издадено вече разрешително за водовземане не включва преценка по обосновка на заявено количество чл. 62 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), както правилно е приел съдът в развитите мотиви.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установило, че подземното водно тяло не разполага със свободен воден ресурс, както към датата на издаване на отказа, така и към датата на извършване на експертизата.
Независимо от това обаче оспореното решение, било в съответствие с материалния закон. Налице били основанията на чл. 68, т. 3а вр. чл. 62 вр. чл. 62, ал. 1, т. 1 и 5 от ЗВ и чл. 68, т. 4 вр. чл. 118в, ал. 1, т. 1 от ЗВ за издаване на оспорения отказ. Решението е правилно.
При преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ).
Постановеният отказ за издаване на исканото разрешително се базира на чл. 118в, ал. 1, т. 1 от ЗВ, не се разрешава водовземане от повърхностни води, когато общото водовземане от подземно водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси и/или ако максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво надвишава определеното за водното тяло допустимо понижение.
Видно от данните по делото, въпреки твърдението на оспорващия, че следва да се отчете предвиденото количество в ПУРБ 2015г. за едноличния търговец, т. е., че е наличен воден ресурс, който може да се ползва от новото дружество, то не са били ангажирани доказателства за уведомяване по чл. 79, ал. 2 от ЗВ, а и към 24. 10. 2014 г. разрешителното вече е било с изтекъл срок и подаденото заявление на 24. 10. 2014 г. е било подадено от лице, което на собствено основание е искало издаване на разрешително, а не встъпва във вече придобити права и преценката по чл. 62 се е извършвала като за нов субект, като са били взети предвид заложените показатели за водовземане.
Правилно административният съд е приел, че предвид преценката няма свободни ресурси, още повече, че предвижданията на ПУРБ 2010-2015 г. имат специални мерки, които са били приложими и отчетени от органа.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на касационния жалбоподател.
По изложените съображения решението на Административен съд - Плевен, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572 от 14. 12. 2015 г., постановено по адм. дело № 555/2015 г. по описа на Административния съд - П. Р. не подлежи на обжалване.