Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе срещу решение № 42 от 19. 02. 2016 г., постановено по адм. дело № 666/2015 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на Р. С. Т. е отменена издадена от касатора заповед с рег. № 4066з -2154/26. 08. 2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1 т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 34, ал. 3, т. 4 от Инструкция рег. № Iз-2813/2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР отм. , Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът Т., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор. Правилно е прието, че нарушение на служебните задължения, изразяващо се в укриване на произшествие в случая не е налице.

Установено е, че Д. Д. - командир на отделение на ГКПП - Дуранкулак е декларирал съгласно чл. 12, т. 2 и чл. 14 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ членството си в управителния съвет на земеделска кооперация от 2013 година. Това обстоятелство е декларирано от служителя и през предходната 2014 година.

В качеството си на началник на ГПУ - Г. Т ответникът Р. Т. се е запознал с тази декларация на 16. 03. 2015 г. и е подписал изготвения списък, с който всяка подадена декларация в структурното звено, включително и отнасящата се до спора, са изпратени на директора на РД "Гранична полиция" - Русе.

При посочените факти вмененото във вина на Т. дисциплинарно нарушение неправилно е квалифицирано като "укриване на произшествие", което се санкционира по чл. 200, ал. 1, т. 7 от ЗМВР с дисциплинарно наказание „порицание“. За да определи поведението на служителя съгласно посочената норма, административният орган е приел, че узнаването на обстоятелството за участие на Д. в управлението на кооперацията, което не е декларирано в срок от него съгласно чл. 177, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 от ЗМВР отм. , съставлява произшествие по смисъла на чл. 34, ал. 3, т. 4 от Инструкцията. Т. е бил длъжен да докладва за него писмено и незабавно по реда на чл. 36, ал. 1 от същата, което не е сторил.

Дисциплинарната отговорност е лична отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Началникът на ГПУ се е запознал с декларацията на Д., от която може да се направи извод за евентуална несъвместимост при посочените обстоятелства, но не и за неподаване в срок на декларация по чл. 177 от ЗМВР. Поради това в настоящия казус, за да се докаже дисциплинарно нарушение, релевантно към дисциплинарната отговорност на лицето, трябва да се установи от фактическа страна поведение, което е в несъответствие със законовите изисквания при наличие и на субективната страна. В тежест на наказващия орган е и да докаже извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, което не е постигнато. Затова обосновано съдът е приел, че поведението на служителя не може да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл. 36, ал. 1 от Инструкцията. При изготвяне на заповедта е приложен неправилно материалният закон, като въпреки липсата на елементите на състава административният орган е квалифицирал поведението като нарушение.

Правилни са изводите и за нарушение на административнопроцедурните правила, които опорочават заповедта поради неспазването им при провеждане на дисциплинарното производство. Налагането на дисциплинарно наказание следва да се извърши в съответствие с принципите на чл. 206 от ЗМВР, за което по делото липсват доказателства.

Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане следва да се осъди Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 19. 02. 2016 г., постановено по адм. дело № 666/2015 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе да заплати на Р. С. Т. 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски. Решението е окончателно.