Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище в [населено място] против решение № 1451 от 30. 06. 2016 година по адм. дело № 3299/2015 година на Административен съд – Варна. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх.№ 02-030-2600/3168 от 29. 09. 2015 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Макар да се твърдят всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат само доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Ответната страна – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за наличие на недопустими за подпомагане площи, които процентно са причина за пълен отказ от финансово подпомагане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от от [фирма] против уведомително писмо изх.№ 02-030-2600/3168 от 29. 09. 2015 година на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. С него изцяло е отказано финансово подпомагане по СЕПП и СПП за кампания 2014 година. Твърденията са за липса на мотиви и неизвършване на проверка на място за установяване състоянието на декларираните парцели. В хода на съдебното производство се възразява още, че от снимковия материал не е установено наличие на недопустими площи, тъй като Наредба № 5/2010 година допуска наличие на храсти и дървета в пасищата.
Административният съд е приел приложената преписка, включваща и актовете на министъра на земеделието и храните по одобряване на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” и по искане на ответната страна е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Въз основа на доказателствата е приел установените факти и е обсъдил наличието на твърдяните от жалбоподателя отменителни основания. Приел е за неоснователно възражението за липса на мотиви към писмото, доколкото такива се съдържат в него. Те са потвърдени от заключението на вещото лице. Правилно са приложени и относимите материалноправни разпоредби. По тези съображения съдът е счел оспорения административен акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. Твърди се, че липсват мотиви в уведомителното писмо, тъй като административният орган се позовава на извършени проверки на място, каквито не са извършвани по това заявление. Възражението е формално, голословно, извън съдържанието на цялото писмо и поради това - неоснователно. Конкретните мотиви във връзка със заявлението за подпомагане на търговското дружество са представени в таблична форма с пояснителен текст за информацията, залегнала във всяка една от колоните на таблиците. Установяванията от администрацията при разглеждане на заявлението за подпомагане по СЕПП са показани в таблицата на стр. 2. От нея е видно с кои конкретни парцели е кандидатствал бенефициентът; каква е декларираната площ; обстоятелството, че не са установени никакви застъпвания с други бенефициенти, както и че не са реализирани проверки на място. Показано е още, че на парцелите са извършвани само административни проверки, посочени са установените при тях площи и разликата в сравнение със заявените такива. Механизмът на административните проверки е представен в обяснителния текст относно съдържанието на колона № 5 и включва кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. По този начин се извършва пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП, включени в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, одобрен с цитираните заповеди на МЗХ, издадени по реда на чл16г от Наредба № 105/2006 година. В писмото е посочено и правното основание за приемане на недопустими площи – чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП. Обобщените резултати от проверките са представени отново в табличен вид в таблицата на стр. 4 от писмото с обяснения и позоваване на конкретни правни норми за извършените намаления. Окончателните резултати са представени в таблицата на стр. 7. Така разгледаното съдържание на уведомителното писмо позволява на всеки земеделски производител да се запознае с извършените проверки, резултатите от тях, приложимите правни разпоредби и обосновката за извършени намаления или откази от одобряване на претендираните субсидии.
На следващо място в касационната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд за задължителната сила на заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой, тъй като в нея не се сочело правото на лицата да я обжалват. Доводите са неоснователни. Одобряването на специализирания слой е процедура, пряко относима към процеса на подпомагане, но реализирана пред административен орган, различен от ДФЗ. Редът за провеждането и актовете, които се постановяват във връзка с нея са уредени в Наредба № 105/2006 година. Възможността да се възразява срещу одобрения със заповед от 5. 12. 2014 година на МЗХ специализиран слой е подробно разяснена в т.ІV до VІІ от същата. Видно от данните по преписката, дружеството не се е възползвало от това право и не е възразило. Съответно не е подало жалба и срещу заповедта на министъра от 6. 03. 2015 година за одобряването на окончателния специализиран слой. Тя е влязла в сила и е послужила за извършване на административна проверка на заявените четири парцела. Поради това, като правно основание за отказа на плащане по схемите за дирекни плащания е посочен и чл. 37, ал. 3, т. 6 ЗПЗП – заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година.
Последната група възражения в касационната жалба са относими към производство по евентуално обжалване на заповедта за одобряване а слоя. Следва да се отбележи, че административният съд с цел пълна проверка на оспорения административен акт, е изследвал и конкретните причини за определяне на площите, като недопустими за подпомагане чрез съдебно-техническа експертиза. Заключението напълно повтаря изводите, залегнали в заповедта за одобряване на специализирания слой. А възраженията за липсата на точни отговори от страна на експерта относно вида и височаната на констатираните от вещото лице дървета и захрастявания са относими към производството по изготвяне, приемане и одобряване на слоя, а не към проверката за законосъобразност на уведомителното писмо.
По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и заявеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, търговското дружество следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4051 от 30. 06. 2016 година по адм. дело № 3299/2015 година на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], да заплати на Държавен фонд „Заемеделие” сумата 100 /Сто/ лева – юрисконкултско възнаграждение в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.