Образувано е по касационна жалба от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА „АА“/ срещу Решение № 162 от 19. 01. 2016 год. по адм. дело № 2782 по описа на Административен съд – Пловдив за 2015 година. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът, редовно призован не се явява. В писмено становище, депозирано чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока.
Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото на Административен съд – Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Б. С. срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 410/2012 год. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 45-0000526 от 15. 05. 2012 година на Началник на областен отдел „КД-ДАИ“ – гр. Х..
С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е уважил изцяло предявения иск, като е присъдил и направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 310 лева.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 45-0000526 от 15. 05. 2012 година на Началник на областен отдел „КД-ДАИ“ – гр. Х. на Б. С. е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 101 ал. 3 т. 6 от ЗДвП. По повод подадена от лицето жалба срещу горепосоченото НП, пред Пловдивски районен съд е образувано АНД № 410/2012 год., приключило с Решение № 469/28. 06. 2012 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред Пловдивски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът е ангажирал адвокат, като са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, внесени изцяло към момента на упълномощаването.
Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП, Б. С. е бил защитаван от адвокат и е направил разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото АНД, Пловдивския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15. 03. 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от С. и и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 45-000526/15. 05. 2012 год. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода от спора Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на Б. С. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 26. 01. 2016 год., постановено по адм. дело № 2782/2015 год. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Б. С. /B. S./, ГРАЖДАНИН НА Р. Т, [дата на раждане] год. сумата 300 /триста/ лв. съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.